Бърнард Корнуел - Господарят на войната

Един гларус кълвеше очите на мъртвец. Погледнах към Придуен, която вече бе освободена от сушата и плаваше към нас. Яркото й платно едва се полюшваше от слабия вятър. Но тя все пак се движеше, а червеното отражение на платното й трептеше върху гладката като огледало вода.

Мордред видя лодката, видя голямата мечка, изрисувана върху платното й, разбра, че врагът му може да избяга в морето и закрещя на хората си да направят нова стена. Непрекъснато прииждаха нови подкрепления, сред новодошлите имаше и от хората на Нимю, защото видях два Кървави щита да заемат място в новата стена от щитове, която се подреждаше, за да ни атакува.

Ние се върнахме назад, откъдето бяхме започнали сражението, и направихме своята стена от щитове върху окървавения пясък, точно пред огъня, който ни беше помогнал да спечелим първата битка. Телата на нашите първи четирима мъртви още не бяха изгорели и обгорените им лица се хилеха отвратително срещу нас — устните им се бяха свили и обтегнали над изгубили цвета си зъби. Оставихме мъртвите врагове на пясъка като препятствия на пътя на живите, но нашите мъртви издърпахме назад и ги натрупахме край огъня. Бяхме дали шестнадесет жертви, двадесет бяха тежко ранени, но все още имахме достатъчно хора да изградим стена от щитове, все още можехме да се бием.

Талиезин пя за нас. Пя своята песен за Минид Бадън, и именно под тежкия ритъм на тази песен ние отново опряхме щит до щит. Мечовете и копията ни се бяха изтъпили и бяха покрити с кръв и вража плът, но ние нададохме победоносни възгласи, когато противниците ни тръгнаха срещу нас. „Придуен“ едва се движеше. Приличаше на кораб поставен върху огледало, но тогава видях как от корпуса й се подадоха дълги гребла като крила.

— Убийте ги! — изпищя Мордред, и сега той бе обхванат от яростта на битката, която го тласна срещу нашите редове. Шепа смелчаци го подкрепиха, последвани от неколцина от полуделите души, тръгнали с Нимю. Така първата атака срещу нашия фронт бе нестройна и разпокъсана, но все пак сред нападателите имаше новодошли, които искаха да се докажат като воини, и затова ние отново присвихме колене и клекнахме зад ръбовете на щитовете си. Слънцето ни заслепяваше, но миг преди безумния щурм да се блъсне в нас, видях проблясъци отразена светлина по западните възвишения и разбрах, че идват нови копиеносци. Стори ми се, че на билото там се е струпала цяла нова войска, но откъде се бяха взели, кой ги водеше, не знаех, а после вече нямах време да мисля за новопоявилите си воини, защото трябваше да тласна щита си напред, а ударът на щит о щит прониза с непоносима болка чуканчето на ръката ми и аз нададох неистов писък, замахвайки надолу с Хюелбейн. Срещу мен беше един от Кървавите щитове и бесният ми удар го беше нацелил в процепа между нагръдника и шлема. Щом освободих Хюелбейн от тялото му, диво замахнах към следващия враг — беше от лудите същества — и го проснах с бликаща от лицето му кръв.

Тези първи жертви бяха изпреварили стената от щитове на Мордред, но сега беше нейн ред да стовари цялата си тежест върху нас и ние запънахме крака да поемем нападението, крещяхме предизвикателно и мушкахме с оръжията си над щитовете. Спомням си суматохата и шума на мечове, кънтящи по щитове, и трясъкът на сблъскали се щитове. Битката е въпрос на сантиметри, а не на километри. Сантиметрите, които разделят човека от неговия враг. Усещаш миризмата на медовина от дъха им, чуваш как дишат с отворена уста или пъшкат, чувстваш натиска на телата им, храчките им по очите си, оглеждаш се за опасност, поглеждаш отново напред в очите на следващия враг, който трябва да убиеш, откриваш празно пространство, запълваш го и пак затваряш стената от щитове, пристъпваш напред, усещаш как човекът зад теб те бута, спъваш се в телата на убитите от теб, възстановяваш равновесието си, пак буташ напред, а после почти нищо не помниш освен ударите, които едва не са те убили. Действаш, буташ и мушкаш, за да направиш пробив в тяхната стена от щитове, а после пъшкаш и пак мушкаш и сечеш, за да разшириш отвора, и едва тогава те обзема лудостта, когато врагът поддаде и отстъпи и ти можеш да започнеш да убиваш като Бог, защото врагът е уплашен и бяга или в ужас се е вцепенил и единственото, което може да направи е да умре, докато ти сееш смърт.

И отново ги победихме. Отново използвахме пламъците на нашата погребална клада и отново разбихме стената им, но заети с това, разрушихме и собствената си стена. Помня яркото слънце зад високите западни възвишения, и помня как залитнах в празно място пред мен и викнах на хората да ме прикриват отзад, и помня как острието на Хюелбейн потъна в открития тил на противник, а аз гледах как кръвта му бликна от отрязания врат и главата му отскочи назад. После видях, че двете бойни линии се бяха разпаднали на малки групи биещи се окървавени мъже, стъпили върху почернял от кръв и огън пясък.