Кон Игълдън - Степният вълк

Изрева от болка, изправи се на крака и тръгна с олюляване към коня, който го гледаше с крайчеца на очите си. Опря чело в хълбока на понито и прибра меча в ножницата, като рязко си поемаше въздух през пулсиращата болка. Несигурните му пръсти развързаха повода и той някак успя да се качи в седлото. Знаеше, че не може да се спусне по стръмния склон, но другата страна на хълма беше по-полегата. Подкара коня с поглед в далечината, към дома и семейството.

С настъпването на вечерта Бехтер остави кобилата си да пасе и седна на хребета, очаквайки завръщането на баща си. Гърбът го болеше от умора — цял ден бе прекарал на седлото със стадата. Поне не му беше скучно. Беше спасил едно козле от мочурището до реката. Завързан с въже през кръста, бе нагазил в черната кал, за да извади ужасеното животно, преди да се е удавило. То се бореше с всички сили, но Бехтер го издърпа за ухото и го остави на сушата. Там то го изгледа злобно, сякаш той беше виновен за мъченията му. Погледът му бавно се плъзна по степта, докато разсеяно триеше петънце черна кал по кожата си.

Обичаше да стои надалеч от бърборенето и шума на герите. В отсъствието на баща си усещаше неуловима разлика в начина, по който се отнасяха с него другите мъже и особено Елук. Той беше покорен в присъствието на Есугей, но останеха ли сами, Бехтер долавяше у дружинника арогантност, от която се чувстваше неудобно. Не беше нещо, което можеше да съобщи на баща си, но си отваряше очите на четири и гледаше да си мълчи. Беше открил, че най-добрият подход е да мълчи и да не отстъпва на воините в работата и бойните тренировки. Там поне можеше да покаже уменията си, а това, че не усещаше погледа на Темуджин върху тила си, когато опъваше лъка, му помагаше. Когато брат му замина при олхунутите, почувства единствено облекчение. Всъщност изпита задоволство от надеждата, че там ще му набият малко здрав разум в главата и ще го научат поне донякъде да уважава по-големите.

Спомни си с наслада как Коке се бе опитал да го провокира още на първия ден от престоя му. По-малкото момче не можеше да съперничи на силата и жестокостта на Бехтер, който го събори на земята и го удари така, че то изгуби съзнание. Олхунутите изглеждаха потресени от насилието, сякаш момчетата от тяхното племе не се биеха помежду си. Изплю се, като си спомни обвиняващите им овчи лица. Коке не рискува да го предизвиква втори път. Най-добре е уроците да се дават по-рано.

Естествено, Енк го преби с един прът за плъстене, но Бехтер бе изтърпял ударите, без да издаде и звук, а когато Енк се задъха и умори, беше измъкнал пръчката от ръката му, за да му покаже силата си. После го бяха оставили на мира и Енк гледаше да не прекалява. Олхунутите бяха слаби, както бе казал и Есугей, а жените им бяха меки като бяло масло и го възбуждаха, когато минаваха покрай него.

Помисли си, че на годеницата му вече би трябвало да й дойде кръвта, но олхунутите още не я бяха изпратили. Спомни си как яздеше с нея в степта. Повали я на брега на един поток. Отначало тя се съпротивляваше, разбра какво се мъчи да й стори, разбра и че е непохватен. Накрая се наложи да я насили, имаше правото да го направи. Не трябваше да профучава покрай него в гера, ако не искаше да й се случи нещо, помисли си той и се усмихна на спомена. Макар че след това тя си поплака малко, започна да го гледа по различен начин. Той усети, че се възбужда при спомена за голотата й и се зачуди кога ли ще я изпратят. Баща й изпитваше неприязън към него, но олхунутите нямаше да посмеят да откажат на Есугей. Едва ли щяха да я дадат на друг мъж, след като Бехтер бе излял семето си в нея. Може пък дори да беше бременна. Не му се вярваше това да е възможно преди да започне месечното кървене, но знаеше, че има тайни, които не разбира.

Вечерта ставаше прекалено студена, за да се измъчва с фантазиите си, а и не биваше да се разсейва, докато беше на пост. Родовете на вълците приемаха, че един ден той ще ги поведе. Беше почти сигурен в това, въпреки че в отсъствието на Есугей всички се обръщаха за заповеди към Елук. Той организираше съгледвачите и стражите, но това щеше да продължи само докато Бехтер се сдобие с жена и убие първия си човек. Дотогава щеше да си остане момче, както братята му бяха момчета за него.

В сгъстяващия се мрак забеляза тъмно петно, което се движеше в степта под позицията му. Моментално се изправи на крака и извади рога от гънките на дела си. Вдигна го към устните си, но се поколеба. Затърси с очи по-голяма заплаха от един самотен конник. Височината му откриваше чудесен изглед към степта и който и да беше странникът, той като че ли бе сам. Бехтер се намръщи. Надяваше се конникът да не е някой от малоумните му братя, решил да излезе, без да каже на никого. Ако вдигнеше без причина воините от вечерята им, това нямаше да се отрази добре на положението му в племето.