Кон Игълдън - Степният вълк

— Тогава излезте така, че да ви виждам, и престанете да дебнете зад гърба ми — каза той и гласът му проехтя над поляната.

Шумоленето престана и младият мъж, който стоеше така спокойно пред стрелата му, кимна.

— Правете каквото ви казва. Не искам да ме нанижат, преди да съм си изял закуската.

— Обадете се, преди да тръгнете. Или някой ще намери смъртта си — добави Есугей.

Последва дълго мълчание и младият мъж въздъхна.

— Хайде, излизайте всички — рязко заповяда той. Спокойствието му видимо се изпаряваше пред стрелата, която продължаваше да сочи сърцето му.

Есугей наблюдаваше с присвити очи как останалите четирима излизат шумно от храстите. Двама носеха готови за стрелба лъкове. Всички бяха въоръжени и бяха облечени в дебело подплатени делове — от онези, който не позволяваха на стрелите да се забиват прекалено дълбоко. Разпозна кройката и се запита дали и те са разбрали кой е той. Поведението на онзи до коня разкри, че са татари, и Есугей заключи, че са тръгнали да крадат каквото намерят.

Всички бяха пред очите му и мъжът, който се беше обадил най-напред, кимна към Есугей.

— Аз извиках към лагера, старче. Ще ни дадеш ли гостоприемство, докато се нахраним?

Есугей се запита дали правилата на вежливостта ще останат в сила, ако петимата вече не са застрашени от лъка му, но при двама стрелци от тяхна страна не му оставаше друго, освен да кимне и да отпусне тетивата. Младите мъже видимо се успокоиха, а водачът им разкърши вцепенените си рамене.

— Казвам се Улаган, от татарите — каза той с усмивка. — А ти си от вълците, освен ако не си откраднал дела и меча.

— От тях съм — отвърна Есугей и добави официално: — Добре сте дошли да споделите храната и млякото в лагера ми.

— А как ти е името? — вдигна вежди Улаган.

— Елук — без колебание отвърна Есугей. — Ако накладете огън, ще намеря малко черен айраг да сгреете кръвта си.

Всички се движеха бавно, докато приготвяха храната, като внимаваха да не се стреснат с някое рязко движение. Отне им повече време от обичайното да съберат камъни и да запалят огън с огнивото, но след като слънцето се издигна в небето, всички нагъваха здравата сушеното месо на Есугей и редкия мед, който Улаган извади от една торбичка под дела си. Сладостта му замая Есугей. Той не бе вкусвал мед, откакто племето беше намерило едно диво гнездо преди три години. Облиза пръстите си, за да не пропусне и най-малката капка от златната течност, пълна с восък, но ръцете му нито за миг не се отдалечиха от меча, а лъкът бе готов за стрелба на земята до него. В погледа на Улаган имаше нещо смущаващо, въпреки че онзи му се усмихваше всеки път, щом погледите им се срещнеха. Никой от останалите не заговори и напрежението така и не изчезна.

— Приключи ли? — попита след малко Улаган.

Есугей усети известна напрегнатост, когато един от тях се отдалечи на няколко крачки, събу панталоните си и клекна да се облекчи. Мъжът не си направи труда да се скрие и Есугей зърна висящата му мъжественост, докато се напъваше.

— При вълците е прието изпражненията да стоят далеч от храната — промърмори той.

Улаган сви рамене. Изправи се и Есугей също стана, за да не се озове в неизгодна позиция. Загледа с изумление как Улаган отиде до димящата купчина и извади меча си.

Собственият му меч се озова в ръката му, преди да се усети, но никой не го нападна. Пред очите му Улаган омаза острието си с вонящата маса, докато металът не стана хлъзгав от върха до дръжката.

Улаган сбърчи нос и вдигна глава към мъжа, който бе произвел купчината лайна.

— Насан, казвал ли съм ти, че червата ти не са в ред?

— Казвал си ми — отвърна Насан без капка хумор и мушна и своя меч в купчината. Едва тогава Есугей осъзна, че това не беше случайна среща.

— Кога разбрахте кой съм? — тихо попита той.

Улаган се усмихна, но очите му останаха студени.

— Когато олхунутите ни казаха, че си отишъл при тях със свой син. Платихме добре на хана им да прати вестоносец до малкия ни лагер, но не беше много трудно да го убедим — засмя се Улаган под мустак. — Ти си известен мъж. Имаше време, когато си мислех, че никога няма да се появиш, но старият Сансар се оказа прав.

Сърцето на Есугей се сви. Уплаши се за Темуджин. Опита се да накара противника си да продължи да говори, докато преценяваше шансовете си. Вече беше решил, че Улаган е глупак. Нямаше смисъл да бърбори с човек, когото възнамеряваше да убива, но младият воин явно се наслаждаваше на преимуществото си.