Кон Игълдън - Степният вълк

Здесь есть возможность читать онлайн «Кон Игълдън - Степният вълк» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Бард, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Степният вълк: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Степният вълк»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Аз съм земята и костите на хълмовете. Аз съм зимата.“ Темуджин, вторият син на хана на племето вълци, е едва единадесетгодишен, когато баща му умира при нападение. Семейството му е прогонено от племето и оставено без храна и подслон да умре от глад в суровите монголски степи.
Животът грубо го запраща в света на възрастните, но Темуджин оцелява и се научава да се бори със заплахите на природата и хората. Събира около себе си други отритнати и създава ново племе. Именно през този най-тежък период му идва идеята за обединяване на враждуващите племена на сребърния народ. Един ден Темуджин ще стане Чингис хан, владетелят на тревното море.
Кон Игълдън се появява на сцената със серията романи за Юлий Цезар. Новият му роман „Степният вълк“ е дългоочакваното начало на серията „Чингис“, посветена на именития хан и потомците му — епична история, съживена отново по един блестящ начин.  

Степният вълк — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Степният вълк», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Темуджин пламна от срам, по-болезнен и от ударите. Ръцете на Шолой се отпуснаха под мълчаливия поглед на момичето и старецът като че ли изпита неудобство. Без да каже нищо, той бутна Темуджин и изчезна в тъмнината на гера.

Темуджин усети гъделичкащата струйка кръв, която се стече от носа му, и я размаза с гневно с ръка. Всички му бяха опротивели. Рязкото движение като че ли стресна дъщерята на Шолой, тя му обърна гръб и избяга в сутрешния сумрак. Останал сам за няколко скъпоценни мига, Темуджин се почувства изгубен и нещастен. Новото му семейство почти не се различаваше от животните, а това бе едва първият му ден тук.

Бьорте тичаше между герите, като избягваше препятствията. Прескочи едно лаещо куче, което се опита да я преследва. След няколко пъргави завоя то изостана и заръмжа в безсилен гняв. Когато тичаше тя се чувстваше изпълнена с живот, и нищо на света не беше в състояние да я нарани. Когато стоеше неподвижна, баща й можеше да я сграбчи, а майка й да я шибне през гърба с брезова пръчка. Още имаше белези заради събореното преди два дни ведро с кисело мляко.

Дъхът й беше спокоен и равномерен. Искаше й се слънцето да замръзне на далечния хоризонт. Ако племето поспеше още малко, щеше да намери спокойствие и радост далеч от погледите им. Знаеше какво говорят за нея и имаше моменти, когато й се искаше да е като останалите момичета. Веднъж, след като видя майка си да плаче, дори реши да положи усилия за това. Но един ден й беше достатъчен, за да се умори да кърпи, да готви и да се учи как се приготвя черен айраг. Във всичко това нямаше нищо вълнуващо. Тя се различаваше от останалите момичета дори със слабата си фигура и двете малки пъпки вместо гърди. Майка й се оплакваше, че не яде достатъчно, за да порасне, но Бьорте не я слушаше. Не искаше някой мъж да я дои като крава. Искаше да си остане бърза като елен и слаба като диво куче.

Изсумтя тичешком от удоволствие, брулена от вятъра. Баща й я даде на вълчето, без да се замисли. Старецът беше прекалено глупав, за да я попита дали ще го вземе. Не, разбира се. Изобщо не го беше грижа. Тя знаеше колко лош може да бъде баща й. Не й оставаше друго, освен да бяга и да се крие от него, беше го правила хиляди пъти. Някои жени я пускаха да пренощува в герите им, щом старият Шолой се разбеснееше. Обаче и това можеше да се окаже опасно, ако мъжете им бяха прекалили с ферментиралото мляко. Бьорте винаги беше нащрек за завален говор и сладък дъх — това означаваше, че някой се готви да я хване в тъмното. Веднъж й се беше случило, но нямаше да се повтори — затова носеше винаги малкия нож.

Тя профуча покрай последните гери и реши да продължи до рекичката. Светлината на утрото й разкри лъкатушещата черна вода. Краката й още я носеха с пълна скорост. Можеше да отскочи и да се откъсне от земята като политаща чапла. Засмя се, представи си как тича като онези тромави птици — само крака и пляскащи криле. Стигна брега на реката, бедрата й рязко се изпънаха. Полетя, за миг погледна към изгряващото слънце и й се стори, че ще продължи да лети. Краката й докоснаха отсрещния бряг и тя се претърколи в покритата със слана трева, останала без дъх от въображаемия си полет. Завиждаше на птиците, които можеха да се реят толкова високо. Как ли се наслаждават на свободата, помисли си тя, и затърси тъмните им очертания в изсветляващото небе. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да разпери криле и да изостави майка си и баща си като някакви грозни петна на земята. Щяха да изглеждат съвсем дребни под нея, нищожни като буболечки. Щеше да стигне чак до слънцето и бащата-небе щеше да я приветства. А ако и той вдигнеше ръка срещу нея, отново щеше да отлети. Бьорте не беше особено сигурна за бащата-небе. Опитът й показваше, че всички мъже са досущ като жребците, които бе виждала да се качват върху кобилите на олхунутите. Преди и по време на съвкупяването бяха разгорещени, а дългите им върлини стърчаха. После хрупаха трева, сякаш не се беше случило нищо. Бьорте беше живяла в един гер с родителите си цял живот и съвкупяването не представляваше никаква тайна за нея. Баща й изобщо не се съобразяваше с присъствието на дъщеря си, ако му хрумнеше да придърпа Шрия до себе си вечер.

Тя легна на студената земя и изпухтя. Ако си въобразяваха, че вълчето ще й се качи по същия начин, щеше да остави на мястото на мъжествеността му пънче. Представи си как го отнася като някакъв червен червей, а той тича след нея и си го иска обратно. Разсмя се. Дишането й най-сетне започна да се успокоява. Племето се събуждаше. Имаше работа за вършене около герите и стадата. Баща й беше достатъчно зает с ханския син, но тя трябваше да е наблизо, ако решеше да й заръча да щави кожи или да плъсти вълна. Всички щяха да имат работа, докато се острижат овцете, и отсъствието й щеше да означава още пердах.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Степният вълк»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Степният вълк» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Херман Хесе - Степния вълк
Херман Хесе
Линда Джоунс - Големият лош вълк
Линда Джоунс
Кон Игълдън - Завоевателят
Кон Игълдън
Кон Игълдън - Господари на лъка
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
Джонатан Мабъри - Човекът вълк
Джонатан Мабъри
Кон Игълдън - Вратите на Рим
Кон Игълдън
Александр Содерберг - Добрият вълк
Александр Содерберг
Отзывы о книге «Степният вълк»

Обсуждение, отзывы о книге «Степният вълк» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x