Кон Игълдън - Степният вълк

Темуджин пламна от срам, по-болезнен и от ударите. Ръцете на Шолой се отпуснаха под мълчаливия поглед на момичето и старецът като че ли изпита неудобство. Без да каже нищо, той бутна Темуджин и изчезна в тъмнината на гера.

Темуджин усети гъделичкащата струйка кръв, която се стече от носа му, и я размаза с гневно с ръка. Всички му бяха опротивели. Рязкото движение като че ли стресна дъщерята на Шолой, тя му обърна гръб и избяга в сутрешния сумрак. Останал сам за няколко скъпоценни мига, Темуджин се почувства изгубен и нещастен. Новото му семейство почти не се различаваше от животните, а това бе едва първият му ден тук.

Бьорте тичаше между герите, като избягваше препятствията. Прескочи едно лаещо куче, което се опита да я преследва. След няколко пъргави завоя то изостана и заръмжа в безсилен гняв. Когато тичаше тя се чувстваше изпълнена с живот, и нищо на света не беше в състояние да я нарани. Когато стоеше неподвижна, баща й можеше да я сграбчи, а майка й да я шибне през гърба с брезова пръчка. Още имаше белези заради събореното преди два дни ведро с кисело мляко.

Дъхът й беше спокоен и равномерен. Искаше й се слънцето да замръзне на далечния хоризонт. Ако племето поспеше още малко, щеше да намери спокойствие и радост далеч от погледите им. Знаеше какво говорят за нея и имаше моменти, когато й се искаше да е като останалите момичета. Веднъж, след като видя майка си да плаче, дори реши да положи усилия за това. Но един ден й беше достатъчен, за да се умори да кърпи, да готви и да се учи как се приготвя черен айраг. Във всичко това нямаше нищо вълнуващо. Тя се различаваше от останалите момичета дори със слабата си фигура и двете малки пъпки вместо гърди. Майка й се оплакваше, че не яде достатъчно, за да порасне, но Бьорте не я слушаше. Не искаше някой мъж да я дои като крава. Искаше да си остане бърза като елен и слаба като диво куче.

Изсумтя тичешком от удоволствие, брулена от вятъра. Баща й я даде на вълчето, без да се замисли. Старецът беше прекалено глупав, за да я попита дали ще го вземе. Не, разбира се. Изобщо не го беше грижа. Тя знаеше колко лош може да бъде баща й. Не й оставаше друго, освен да бяга и да се крие от него, беше го правила хиляди пъти. Някои жени я пускаха да пренощува в герите им, щом старият Шолой се разбеснееше. Обаче и това можеше да се окаже опасно, ако мъжете им бяха прекалили с ферментиралото мляко. Бьорте винаги беше нащрек за завален говор и сладък дъх — това означаваше, че някой се готви да я хване в тъмното. Веднъж й се беше случило, но нямаше да се повтори — затова носеше винаги малкия нож.

Тя профуча покрай последните гери и реши да продължи до рекичката. Светлината на утрото й разкри лъкатушещата черна вода. Краката й още я носеха с пълна скорост. Можеше да отскочи и да се откъсне от земята като политаща чапла. Засмя се, представи си как тича като онези тромави птици — само крака и пляскащи криле. Стигна брега на реката, бедрата й рязко се изпънаха. Полетя, за миг погледна към изгряващото слънце и й се стори, че ще продължи да лети. Краката й докоснаха отсрещния бряг и тя се претърколи в покритата със слана трева, останала без дъх от въображаемия си полет. Завиждаше на птиците, които можеха да се реят толкова високо. Как ли се наслаждават на свободата, помисли си тя, и затърси тъмните им очертания в изсветляващото небе. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да разпери криле и да изостави майка си и баща си като някакви грозни петна на земята. Щяха да изглеждат съвсем дребни под нея, нищожни като буболечки. Щеше да стигне чак до слънцето и бащата-небе щеше да я приветства. А ако и той вдигнеше ръка срещу нея, отново щеше да отлети. Бьорте не беше особено сигурна за бащата-небе. Опитът й показваше, че всички мъже са досущ като жребците, които бе виждала да се качват върху кобилите на олхунутите. Преди и по време на съвкупяването бяха разгорещени, а дългите им върлини стърчаха. После хрупаха трева, сякаш не се беше случило нищо. Бьорте беше живяла в един гер с родителите си цял живот и съвкупяването не представляваше никаква тайна за нея. Баща й изобщо не се съобразяваше с присъствието на дъщеря си, ако му хрумнеше да придърпа Шрия до себе си вечер.

Тя легна на студената земя и изпухтя. Ако си въобразяваха, че вълчето ще й се качи по същия начин, щеше да остави на мястото на мъжествеността му пънче. Представи си как го отнася като някакъв червен червей, а той тича след нея и си го иска обратно. Разсмя се. Дишането й най-сетне започна да се успокоява. Племето се събуждаше. Имаше работа за вършене около герите и стадата. Баща й беше достатъчно зает с ханския син, но тя трябваше да е наблизо, ако решеше да й заръча да щави кожи или да плъсти вълна. Всички щяха да имат работа, докато се острижат овцете, и отсъствието й щеше да означава още пердах.