Кон Игълдън - Степният вълк

— Щом разбием татарите, ще се изправя срещу теб — каза той с блеснали очи. — С голямо удоволствие ще се възползвам от случая.

Темуджин рязко стана и мнозина посегнаха към мечовете си. Елук остана да седи неподвижно и вдигна очи към него, но погледът на младия мъж бе насочен другаде.

Бавно, сякаш изпаднала в транс, Хулун вървеше към тях. Елук се обърна да види какво е привлякло вниманието на Темуджин и когато видя жената на Есугей, стана заедно с Толуй.

Хулун бе пребледняла и Елук видя как облизва с върха на езика си долната си устна, подобно на предупреждаваща змия. Погледите им се срещнаха и тя се втурна напред, вдигнала ръка да нанесе удар.

Хаджиун пристъпи помежду им. Задържа майка си здраво, но тя замахна с ръка, мъчейки се да се добере с нокти до лицето на Елук. Не успя. Елук не каза нищо, усещайки стоящия зад гърба му Темуджин. Хулун се опита да се отскубне и очите й намериха най-големия й син.

— Как можеш да го оставяш жив след онова, което ни стори! — извика тя, като се бореше да се отскубне от хватката на Хаджиун.

Темуджин поклати глава.

— Той е гост в лагера ми, майко. След като разбием татарите, ще взема вълците от него или той ще вземе олхунутите.

Тогава Елук се обърна към него и Темуджин се усмихна горчиво.

— Нима не искаш точно това, Елук? Не виждам в лагера ти да има повече гери, отколкото бяха, когато ни остави да умрем в степта. Бащата-небе е изоставил вълците, когато ти ги поведе. Но това ще се промени.

Елук се изсмя и разкърши рамене.

— Вече казах всичко, за което бях дошъл. Щом препуснем, можеш да си сигурен, че едно от крилата ти е в сигурни ръце. После ще ти дам хубав урок и този път няма да те оставя жив.

— Върви си при герите, Елук — каза Темуджин. — Утре на зазоряване ще започна да обучавам хората ти.

Татарите напредваха в зелените равнини и по-малките племена се разбягаха. Някои не се присъединиха към събраното от Темуджин множество, заобиколиха го и вече изглеждаха като тъмни движещи се петънца по далечните хълмове. Други се включиха и всеки ден армията нарастваше с още една шепа свирепи воини. Темуджин бе проводил пратеници до кайманите, ойратите и всички по-големи племена, но те или се намираха много далеч, или не бяха склонни да се присъединят. Разбираше нежеланието им, макар да ги презираше заради това. Никога досега племената не се бяха сражавали заедно. Обединяването на три от тях в една сила беше изумително постижение. Обучаваха се заедно, докато Темуджин не реши, че са готови за бой. И въпреки това всяка вечер го викаха да прекратява кървави свади и да наказва побойници, внезапно припомнили си някакви извършени преди поколения несправедливости.

Все още не беше посетил герите на вълците. Нито едно от старите семейства не бе защитило майка му, когато бе оставена да умре с децата си. Имаше моменти, в които беше готов да даде всичко, за да може отново да ходи сред хората, които познаваше като момче. Но както беше открила Хулун преди него, те вече не бяха същите. Нямаше да намери покой, докато Елук продължаваше да ги управлява.

На двадесетата сутрин след пристигането на олхунутите съгледвачите препуснаха към лагера с вестта, че татарската армия е на хоризонта, на по-малко от един ден път. Заедно с тях дойде още едно семейство скиталци, подгонени пред войската като стадо кози. Темуджин изсвири сигнала за сбор и в лагера настъпи тишина. Воините се сбогуваха с любимите си и се качваха на конете. Мнозина дъвчеха горещо овнешко и хляб за повече сила, дадени им от майки и дъщери. Крилата се подредиха; вълците на Елук бяха отляво, а Хаджиун и Хазар застанаха начело на олхунутите вдясно. Темуджин беше в центъра с кераитите и когато погледна наляво и надясно към редицата конници, остана доволен. Осемстотин воини очакваха сигнала му да препуснат срещу враговете. Ковачниците на кераитите и олхунутите не спираха ден и нощ и почти една трета от воините му носеха доспехи като тези, които им даде Вен Чао. Конете бяха защитени от кожени престилки с прикрепени към тях припокриващи се железни пластини. Темуджин знаеше, че татарите никога не бяха виждали подобно нещо. Изчака жените да се оттеглят и видя как Арслан целува младото татарско момиче, което бе заловил и бе направил своя жена. Огледа се, но от Бьорте нямаше и следа. Раждането предстоеше и той не очакваше да я види извън герите. Спомни си разказа на Хулун, че Есугей е водил битка в нощта на неговото раждане, и се усмихна криво. Кръгът се затваряше, но залогът беше станал по-голям. Той беше направил всичко възможно и лесно можеше да си представи, че днес баща му гледа своите синове. Хвърли око към Хазар и Хаджиун, после намери Темуге във втората редица вляво. Кимна им и Хазар се ухили. Бяха изминали дълъг път от дерето сред хълмовете, където всеки спечелен ден беше истински триумф.