Кон Игълдън - Степният вълк

Отначало боят беше същинска касапница. Татарите, които яздеха зад другарите си, се оказаха блокирани от трупове и понита без ездачи. Двама прескочиха барикадата, преди Хаджиун и Хазар да стрелят отново. Но се озоваха на открито пространство с насочени към тях лъкове от всички страни. Едва имаха време да извикат, преди тъмните стрели да се забият в телата им, да прекъснат бойните им викове и да ги съборят на земята.

Друг татарин се опита да прескочи първата преграда. Но понито му се блъсна в нея, събори я и счупи поддържащия прът. Хазар се претърколи настрани, но кракът на Хаджиун остана затиснат и той изруга от болка. Лежеше безпомощен по гръб, а към него препускаха още врагове. Оставаха му броени мигове живот.

Един конник го видя и опъна лъка си, за да го закове за земята. Преди да успее да пусне стрелата, Арслан пристъпи до него и прокара острието на меча си през гърлото му. Татаринът рухна и понито му препусна уплашено. Стрелите бръмчаха около тях, докато Арслан измъкваше Хаджиун. Хазар се беше отпуснал на коляно и пускаше стрела след стрела към татарите, но беше твърде неспокоен и шестима от тях пробиха невредими.

Темуджин ги гледаше как наближават. След като първата преграда падна, нападателите продължаваха направо към главната пътека. Двама от хората му се изправиха срещу тях, но паднаха със стърчащи от гърбовете стрели. Втората преграждаща група се обърна и стреля след нападателите, а покрай братята му препуснаха още шестима души. Изходът от сражението беше на косъм независимо от всичките му приготовления.

Изчака татаринът да пусне стрелата си, после пристъпи напред и заби острието в бедрото му. Кръвта го опръска, мъжът изрева и дръпна свирепо юздите. Изгуби самообладание и обърна понито си към един гер, който рухна с трясък на разцепващо се дърво и го катапултира през главата на коня.

Шестимата нападатели най-отпред обърнаха лъковете си към Темуджин и го принудиха да скочи към първото попаднало му прикритие. Един воин препусна към него с ръмжене, за да забие стрелата си в гърдите му. Темуджин се претърколи и се изправи с протегнат меч. Мъжът изкрещя, когато острието се заби в корема му, и стрелата изсвистя над главата на Темуджин. Рамото на понито го блъсна и го стовари на земята. Той се изправи замаян и се огледа.

В лагера цареше хаос. Татарите бяха изгубили много хора, но оцелелите яздеха тържествуващо и се оглеждаха за мишени. Мнозина бяха оставили лъковете и бяха извадили мечове. Темуджин видя, че двама препускат към Арслан и посегна към лъка и стрелите си. Първата се оказа счупена, останалите се бяха пръснали. След трескаво търсене намери една здрава. Чу вика на майка си и докато се обръщаше, Бьорте се втурна навън от гера след малката Темулун. Сестра му тичаше ужасена и двете не видяха препусналия към тях татарин. Той затаи дъх. Арслан беше въоръжен и кален в битки и Темуджин направи своя избор.

Опъна тетивата и се прицели във воина, който се канеше да сграбчи Бьорте. Внезапно чу тропот и осъзна, че към него се носи друг татарин, вече замахнал с меча да отсече главата му. Нямаше време да се защити и падна на коляно в мига, в който пусна тетивата, като отчаяно се мъчеше да не изпусне целта. Стрелата се удари в земята и отскочи. После нещо го блъсна толкова силно, че светът се разтърси и той падна.

Джелме застана до баща си, докато двамата татари се носеха срещу тях.

— Наляво — излая Арслан и отстъпи крачка вдясно.

Татарите видяха движението, но бащата и синът бяха чакали до последния момент и нападателите не успяха да реагират.

Върхът на острието на Арслан докосна врата на единия мъж, а Джелме едва не отсече главата на втория. И двамата умряха веднага, а понитата им препуснаха без посока нататък.

Водачът на татарите беше загинал при първата атака срещу барикадите. От първоначалния им отряд бяха останали едва дузина мъже. Лагерът се намираше в подножието на един хълм. Нямаше начин да препуснат през него и да продължат, затова оцелелите крещяха и се въртяха, съсичайки всичко около себе си. Арслан видя двама да се гърчат и пищят, свалени от седлата и наръгани с ножове. Кървава битка беше, но основната татарска сила бе унищожена. Малцината оцелели се бяха навели ниско към шиите на конете си и препускаха обратно натам, откъдето бяха дошли, а стрелите свистяха подире им.

Видя, че един се връща от другата страна на лагера и се приготви да го убие, застанал неподвижно на пътя на понито. В последния момент съзря ритащите крака на пленницата и това го спря. Лявата му ръка се стрелна да дръпне Бьорте, но пръстите му едва докоснаха края на дрехата й. Ездачът отмина. Арслан видя, че Хазар следи татарина със стрела на тетивата, и изкрещя.