Гор Видал - Юлиан

По време на първата ми година в Галия научих доста не само в областта на военното изкуство, но също и в изкуството да се прикривам и да търпя. Превърнах се във втори Одисей, който изчаква да дойде времето му. Не ме допускаха да участвувам във военните съвети. Но от време на време ме осведомяваха общо за военното положение. Каквото чувах, не беше много насърчително. Въпреки значителната войска в Галия Флоренций нямаше намерение да започне военни действия.

Не предприемахме нищо. За щастие и нашият враг Хнодомар също бездействуваше; не изпълни заканите си да мине в нападение. Той обяви, че му е напълно достатъчно да държи бреговете на Рейн и най-големите ни градове. Копнеех да потегля срещу него, но нямах нито един войник освен личната ми стража от яки италийци. Нуждаех се също и от пари. Заплатата ми на цезар трябваше да се изплаща всяко тримесечие, но управителят на хазната винаги забавяше изпращането на дължимите суми. През първата година в Галия живеех изцяло от заеми, а и трудно можех да заема пари, понеже ежедневно се разпространяваха слухове, че съм изпаднал в немилост и всеки миг мога да бъда извикан обратно. Ядосах се и когато открих, че вилата, в която живеех, не беше дворецът на цезаря, а къща, където отсядаха официални гости. Градският дворец се намираше на Роданус и там се бяха настанали нашироко Флоренций и многобройната му свита. Той живееше като цезар, а аз — като беден роднина. Но затова пък Орибазий беше при мен, както и Приск, който през март пристигна от Атина.

Приск:Бих искал да добавя нещо към повествованието на Юлиан за отношенията между него и Флоренций. Преторианският префект действително беше сребролюбив, но и способен човек. И което е по-важно, той съвсем точно следваше инструкциите на императора. Винаги смятах, че Юлиан е неоснователно ожесточен срещу него. Вярно е, че на няколко тържествени случая префектът го унижи публично. Спомням си един военен парад, когато за Юлиан нямаше място на трибуната. Цезарят остана в тълпата и гледаше войските си, заобиколен от баби, които продаваха суджуци. Вероятно това беше отмъщението на Флоренций за държането на Юлиан при първата им среща.

Не може да не се признае на Констанций… Интересно, защо винаги се опитваме да кажем и нещо добро за лошите хора? Дали защото изпитваме гузното чувство, че те биха казали за нас съвършено същото, което ние казваме за тях, само че от друга гледна точка и ръководени от противоположни интереси? Както и да е, Констанций беше съвсем прав да не остави един младеж без военен или административен опит да поеме ръководството на една тежка война, която по-възрастни и по общо мнение по-мъдри хора бяха почти изгубили. Тогава още никой не можеше да знае, че Юлиан е военен гений, освен може би самият той. Почти започвам да вярвам в неговия Хелиос, когато мисля за победите му в Галия.

Но по онова време той живееше едва ли не като ученик в една вила близо до градската стена. „Дворът“ му, ако неговата малка свита може да се нарече така, не броеше повече от стотина души, като се броят и робите. Вечеряхме доста бедно. Виното никога не достигаше. Но разговорите бяха винаги живи и интересни. Орибазий ни забавляваше и в същото време се грижеше за здравето ни. Още тогава той събираше разни церове от вещиците, които можеше да издири, и ги изпитваше върху нас. Евтерий също беше приятен събеседник.

Забавно е да се отбележи и следното: въпреки че споменава за моето пристигане, Юлиан не каза нищо за идването на една много по-важна личност по онова време: жена му Елена. Аз не бях във Виенна, когато тя е дошла, но ми казаха, че пристигнала с една огромна свита от фризьорки, шивачки, готвачки, евнуси и купища скъпи дрехи и накити. Струва ми се, че тя изобщо не можа да свикне с тази мрачна и студена вила. Но Юлиан винаги се отнасяше много мило с нея, макар че често не забелязваше присъствието й. Ставаше от масата и си тръгваше без нея или пред всички започваше да крои планове как ще посети някой съседен град и забравяше да включи и нея в приготовленията. Мисля, че тя го обичаше много повече, отколкото той нея. Не че тя му беше противна — по-скоро му беше безразлична. Съмнявам се често да е изпълнявал съпружеските си задължения. И въпреки това тя забременя два пъти в течение на четири години, през които бяха женени.

Това, което е останало в паметта ми от Елена, са нейните героични усилия да не прояви скуката си, когато Юлиан говореше с такова въодушевление за неща, които него го интересуваха, а нея озадачаваха. За щастие тя беше научила изкуството на монарсите да се прозява, без да си отваря устата; обаче, ако човек я наблюдаваше внимателно, можеше да види как ноздрите й се разширяват подозрително, щом се заговори за Платон или Ямблих, или за тебе, скъпи ми приятелю (великата тройка!). Уверен съм, че навявахме на Елена смъртна скука.