Гор Видал - Юлиан

— Така живеят учениците тук, в Пергам. Плащат им за всеки нов ученик, когото спечелят за своя ретор.

Когато минавахме през тясната уличка зад стария театър, Орибазий ми посочи една малка къщичка:

— Тук живее Едезий.

Изпратих един от стражите да попита дали ще ни приеме философът. След продължително чакане една пълна жена с хубава сива брада и щръкнали мустачки се появи на вратата.

— Никого не приема — отсече тя направо.

— А кога ще може да ни приеме?

— Вероятно никога — каза тя и затвори вратата.

Орибазий се засмя.

— Жена му. Характерът й не е толкова приятен, колкото видът й.

— Но аз непременно искам да го срещна.

— Ще уредим някак една среща. Впрочем за тази вечер съм ти приготвил нещо съвсем необикновено.

Необикновеното беше Созипатра, жената философ. По това време тя беше към четиридесетте, но изглеждаше значително по-млада. Бе висока и макар и малко пълна, беше младолика и хубавичка.

Когато влязохме в дома й, Созипатра се обърна най-напред към мен, сякаш знаеше кой съм, без никой да й каже:

— Благородни Юлиане, добре дошъл в моя дом. Също и ти, Ецеболий. Орибазий, баща ти те поздравява.

Орибазий, разбира се, се стресна: баща му беше починал преди три месеца. Но Созипатра продължи най-сериозно:

— Тъкмо говорих с него преди малко. Добре е. Застанал е в третия свод на Хелиос под ъгъл сто и осемдесет градуса към светлината. Съветва те да продадеш чифлика в Галатия. Не този с кедровата горичка, другия с каменната къща. Заповядай, високоблагородни Юлиане. Днес ти отиде да посетиш Едезий, но жена му те изгони. Въпреки това моят стар приятел ще се срещне с тебе след няколко дни. В момента той е болен, но ще се оправи. Ще живее още четири години. Свят човек е той, добър човек.

Останах изумен от думите й. Държейки ме за ръка, тя ме въведе в една трапезария, чиито стени бяха изрисувани със сцени от мистериите на Деметра. За нас имаше лежанки, а за нея стол. Роби събуха сандалите ни и ни измиха краката. След това се настанихме около масата. През всичкото време Созипатра продължаваше да говори с тъй мелодичен глас, че направи приятно впечатление дори на Ецеболий, комуто идеята за това посещение не се нравеше особено много.

— Знаете ли чудесната история на Едезий и баща му? Не? Тя е така характерна за Едезий! Бащата искал синът да поеме търговията му. Но най-напред го изпратил да учи в Атина. Когато се върнал от Атина, Едезий казал на баща си, че му е невъзможно да се занимава с търговия и предпочита да стане философ. Разярен, бащата го изгонил от къщи, като викнал:

— Каква полза имаш от философията сега?

На което Едезий отговорил:

— Тя ме научи да уважавам баща си дори когато той ме изгонва от къщи.

От този миг Едезий и баща му станали истински приятели.

Всички намерихме тази история за много назидателна. Созипатра наистина беше източник на мъдрост и ние бяхме щастливи, че можем да черпим направо от извора.

Приск:Срещал ли си някога това чудовище? Аз веднъж прекарах една седмица с нея и мъжа й в тяхната къща в Пергам. Непрестанно говореше. Дори Едезий, който я обичаше (струва ми се, някога й е бил любовник), явно я намираше невежа, въпреки че никога не би го признал. Той обаче бе изключителен човек. В края на краищата той бе мой учител и след Либаний не съм ли аз най-големият мъдрец на нашето време?

Либаний:Ирония ли е това?

Приск:Созипатра едва ли бе философ, но беше забележителна магьосница. Дори аз почти повярвах на нейните заклинания и предсказания. Тя умееше да създаде драматично напрегната атмосфера, която беше крайно интересна. Успя да измами Юлиан напълно. Струва ми се, че от тази вечер у него се породи страстта към магии и поличби.

Между другото един мой приятел е имал любов със Созипатра. След акта тя настояла той да запали тамян пред нея, както лежала гола на постелята. „Защото аз съм Афродита, богиня, слязла между хората.“ Той запалил тамян, но вече не я потърсил.

Максим също смяташе, че Созипатра е богиня или поне че „от време на време духът на Афродита пребивавал в нея“ — като в някаква странноприемница. На мене винаги ми е била скучна. Но често правеше верни предсказания. Дали случайно не е отгатвала бъдещето? Кой знае! Ако боговете съществуват (в което се съмнявам), дали не са така скучни като Созипатра?

Либаний:Както винаги Приск отива до крайност. Но колкото до Созипатра, аз съм почти съгласен с него. Тя наистина бъбреше прекалено много. Но, от друга страна, кой съм аз, че да я критикувам, щом моят стар приятел току-що ми каза в очите, че отегчавам цяла Антиохия?