Гор Видал - Юлиан

След вечеря Созипатра ни представи синовете си. Мои връстници. Двама от тях станаха търговци на жито, и то от най-отвратителните. За третия, Анатолий, получих известия едва напоследък. Преди няколко години той постъпил в храма на Серапис в Александрия. След като владиката Георгий разрушил храма, Анатолий се изкачил на една счупена колона и сега прекарва дните си, като вторачено гледа слънцето. Как завиждам на такъв чист живот. Но нея вечер бъдещият светец бе само обикновен, малко заекващ младеж.

Когато синовете й се оттеглиха, Созипатра нареди да донесат триножник и тамян.

— А сега искаш ли да знаеш какво те съветват боговете да сториш, къде да отидеш? С кого да учиш? — Тя ми се усмихна чаровно.

— Искам да уча тук с теб — избъбрих аз.

Но за облекчение на Ецеболий тя поклати глава.

— Зная собственото си бъдеще и в него няма хора с царска кръв. А как бих искала да има! — рече тя тихо и аз мигновено се влюбих в нея, както толкова много нейни ученици преди това.

Созипатра запали тамяна. Затвори очи. Зашепна молитви. След малко призова Великата богиня да ни говори. Стаята се изпълни с дим. Всичко наоколо ми се замъгли. Заболя ме глава. Внезапно с неестествен чужд глас тя извика: „Юлиане! — Погледнах я внимателно. Клепачите й бяха полуотворени, но се виждаше само бялото на очите: тя спеше, обладана от духа. — Ние те обичаме повече от всеки друг смъртен.“

Това „ние“ звучеше странно. Може би означаваше боговете. Но защо те ще обичат един галилеянин, който се съмнява в самото им съществуване? Естествено вече се бяха появили съмнения относно божествеността на Назарянина, следователно не бях нито елинист, нито галилеянин, нито вярвах в божествеността на нещо, нито бях атеист. Бях някъде по средата и чаках знамение. Възможно ли е това да е знамението?

— Ти наново ще възстановиш храмовете ни. Хиляди жертви ще задимят върху хиляди жертвеници. Ти ще ни служиш и всички човеци ще ти служат в знак на нашата любов към тебе.

Ецеболий се раздвижи неспокойно.

— Не трябва да слушаме това — измърмори той.

Гласът продължи спокойно:

— Пътят е опасен, но ние ще те запазим, както сме те закриляли от часа на рождението ти. Твоя ще бъде земната слава. И когато в далечна Фригия смъртта дойде от вражи меч, тя ще бъде геройска смърт, без бавни мъки. И тогава завинаги ще бъдеш близо до тогова, от когото произтича всяка светлина, при когото се връща всяка светлина. О, скъпи нам Юлиане… Зло! — Гласът се промени напълно. Стана хрипкав. — Нечестиво и богохулно слово! Носим ти поражение, отчаяние! Смърт ще ти донесе Фригия. Но изтерзаната душа е наша завинаги, далеч от светлината!

Созипатра изпищя. Почна да се гърчи на стола си и се хвана за гърлото, сякаш искаше да се освободи от някаква невидима примка. Редеше несвързани думи. Враждебни духове воюваха чрез нея. Но най-сетне добрите духове победиха и тя се успокои.

— Ефес — рече тя с мек, галещ глас. — Ще намериш пътя към светлината в Ефес. Ецеболий, когато бе малко дете, ти скри три монети в градината на вуйчовата си къща в Сирмиум. Едната беше от царуването на Септимий Север. Един градинар ги изрови и похарчи. Тази монета от Север сега се намира в една кръчма в Пергам. Орибазий, баща ти настоява да продадеш имота и се надява, че няма да повториш миналогодишната грешка, когато даде под наем по-близката ливада на съседа си, сириеца, който после не искаше да плати. Юлиане, пази се от съдбата на Гал. Спомни си… Хиларий!

Тя спря и дойде на себе си.

— Главата ме боли — рече тя уморено.

Всички бяхме потресени. Аз най-много от всички понеже фактически тя предсказа, че ще стана император, а това беше държавна измяна: никой не биваше да се допитва до оракули за наследника на императора, както и да разисква тази тема. Ецеболий основателно се бе разтревожил.

Созипатра не помнеше какво бе казала. Тя внимателно слушаше, докато й разказвахме какво бе изрекла богинята и другият дух. И се изненада от това.

— Явно блестящо бъдеще очаква високоблагородния Юлиан.

— Разбира се — намеси се нервно Ецеболий, както всеки верен член на императорското семейство…

— Разбира се — засмя се Созипатра. — А сега нищо повече не трябва да казваме. — Тя сбърчи чело. — Не знам кой е бил тъмният дух. Но богинята явно бе Кибела и тя желае да я почиташ, тъй като е майка на всички и твоя покровителка.

— Изглежда също, че Юлиан трябва да избягва Фригия — рече Орибазий закачливо.