Гор Видал - Юлиан

— Нам е позволено да правим жертвоприношение само на едно място, августе, в Йерусалимския храм.

— Но този храм е разрушен.

— Затова вече не правим жертвоприношения.

— А ако храмът бъде наново изграден?

— Тогава бихме отдали благодарност на нашия бог.

Качих се в носилката с вече наполовина готов план в главата.

— Ела в двореца в Антиохия да поговорим — рекох аз.

Назарянинът е предрекъл, че храмът на юдеите ще бъде разрушен навеки; след смъртта му храмът бил опожарен от император Тит. Ако го построя наново, това ще бъде доказателство, че Назарянинът е лъжепророк. С доста голямо задоволство дадох нареждане да бъде изграден отново храмът в Йерусалим. И какви по-добри съюзници от евреите можем да имаме срещу галилеяните? Те сигурно с ужас гледат как последователите на човека-бог ежедневно извращават свещената им книга.

Приск:Юлиан не се връща повече към този въпрос. Когато той разпореди да бъде отново построен юдейският храм, всички християни се ужасиха. Те мразят евреите, отчасти защото се чувствуват виновни, че са откраднали техния бог, но главно защото си дават сметка, че евреите знаят по-добре от всеки друг каква чиста безсмислица представлява от себе си цялата християнска смесица от вярвания. А ако юдейският храм бъдеше издигнат отново, това не само щеше да е доказателство, че Христос е лъжепророк, но и Йерусалим щеше да стане опасен съперник за християните. Те трябваше да предприемат нещо. И действително предприеха.

Старият ми приятел Алипий, който ръководеше работите по възстановяването на храма, ми даде достоверно описание на случилото се. Той беше заместник-префект в Британия, докато Юлиан беше цезар. Алипий бе дошъл в Антиохия, очаквайки ново назначение, и се срещахме доста често, защото той търсеше плътски удоволствия не по-малко, отколкото ги търся — по-точно казано — ги търсех аз. Една нощ посетихме до един всички публични домове на улица „Сингон“. Но няма да ти натрапвам празното самохвалство на един старец.

Либаний:За това деликатно внимание съм безкрайно благодарен.

Приск:Юлиан изпрати Алипий в Йерусалим да построи отново храма. Той имаше правото да действува, както намери за добре. С помощта на губернатора работата по строежа започна, за най-голяма радост на местните юдеи, които се съгласиха да съберат необходимите средства. Тогава стана прочутото „чудо“. Една сутрин измежду камъните се появили огнени езици; под напора на страшно силния северен вятър огънят се понесъл във всички посоки, всявайки ужас сред работниците, които се разбягали. С това всичко се приключило. Алипий впоследствие открил, че галилеяните били поставили сред развалините кофи с нефт, наредени така, че щом се запали една, всички останали да пламнат; това създавало впечатление, че огневи дяволи тичат във всички посоки.

Северният вятър не е бил заплануван; разбира се, възможно е Христос да е пратил вятъра, за да затвърди славата си на пророк, но по-вероятно ми се вижда да е било чиста случайност. Възнамеряваха да се заловят със строежа през следващата пролет, но тогава беше вече твърде късно.

Следният ден беше 22 октомври. Косато се развидели, около хиляда галилеяни се събраха, за да преместят останките на покойния Бабилас от светилището, което Гал им бе построил. Всичко бе най-грижливо уредено. Зная това, защото на същия ден и аз се върнах в града и видях шествието.

Галилеяните — мъже и жени, — облечени в траур, благоговейно придружаваха каменното ковчеже, съдържащо останките на този злодей. Никой не ме погледна. Всички бяха свели очи надолу. Но пееха злокобни погребални песни, които явно се отнасяха за мен, и особено една: „Проклети да са онези, що боготворят ръкотворни образи, що се гордеят с идоли“. Като чух това, пришпорих коня си и препуснах край тях в галоп, последван от свитата си. Вдигнахме голям прах, от който гласовете на пеещите пресекнаха. Пристигнах в Антиохия в добро настроение.

На следващия ден научих какво бе станало през нощта. Пратиха вуйчо ми да ми съобщи новината. Всички останали бяха твърде много уплашени.

— Августе… — поде вуйчо ми с дрезгав от тревога глас. Направих му знак с ръка да седне, но той остана прав цял разтреперан.

Оставих писмото, което тъкмо бях зачел.

— Би трябвало да отидеш при Орибазий, вуйчо, да те прегледа. Имаш много болнав вид.

— Храмът на Аполон…

— Той има една билка, с която се лекуват персийците. Казва, че тя за една нощ прекъсва треската.