Гор Видал - Юлиан

Една седмица по-късно бяха задържани известен брой хора. Храмът бил запален от един млад фанатик на име Теодор, презвитер в костницата в Дафне. Докато го изтезавали, той пеел същия химн, който галилеяните пееха по пътя за Антиохия. Макар че не пришил вината си, явно той бил виновникът. Сетне Салуций състави една следствена комисия, пред която за обща изненада така нареченият жрец на Аполон (същият, който ми беше донесъл гъска за жертвоприношение) се заклел във всички богове, че пожарът действително станал случайно и че галилеяните не били виновни. Като пазач на храма той открай време получавал пари от тях, но тъй като в Антиохия е известен като „жрецът на Аполон“, показанията му успяха да забулят истината.

И досега не ми дава сърце да се върна в Дафне. Аз бях между последните, които видяха този великолепен храм, както беше преди. Мисля, че ще ми бъде непоносимо тежко да видя опустошени стени и обгорели колони, на които небето служи за покрив. Междувременно „Златната къща“ в Антиохия ще остане затворена, докато се построи отново нашият храм. Има много оплаквания. Толкова по-добре.

Приск:Пристигнах наскоро след пожара. Учебният срок завърши към края на годината и изминах пътя от Константинопол до Антиохия само за осем дни, за толкова кратко време. Юлиан беше направил такива основни преобразувания в държавните съобщения, че беше истинско удоволствие да се пътува. В колите не че нямаше владици, но имаше доста новоназначени жреци и трябва да призная, че взех да се питам дали те са по-свестни от християнските свещеници. Страхувам се, че ако Юлиан беше останал жив, всичко щеше да бъде същото както при Констанций, с тази разлика, че вместо да се отегчаваме с препирни върху естеството на троицата, щяхме да сме принудени да слушаме спорове за естеството на Зевсовия полов живот… Все пак по-добре, като си помислиш, но по същество голяма разлика няма.

Юлиан ми се видя много променен. Разбира се, по онова време ти го виждаше много често, но тъй като не го познаваше отпреди, не си бил в състояние да си дадеш сметка колко неспокоен и раздразнителен бе станал. В неговите очи опожаряването на храма беше не само светотатство, а и пряко оскърбление на върховната му власт. Наистина винаги му беше много трудно да поддържа равновесие между двете си роли на философ и на император. Единият можеше да прощава и смекчава конфликтите, но другият трябваше да наложи волята си дори с кръв.

Още първия ден, щом пристигнах в Антиохия, Юлиан настоя да отида с него на театър. „Поне ще можем да си поговорим, ако пиесата е прекалено глупава“ — рече той. Аз обаче много обичам комедии, особено вулгарните фарсове. Всяка смешка, колкото и да е стара, ме забавлява — става ми мило, като че срещам стар познайник. Нея вечер даваха „Жабите“ от Аристофан. Юлиан не можеше да търпи тази комедия, дори доста добрите шеги относно литературния стил, които би следвало да му харесат. Той не бе лишен от чувство за хумор. Много живо реагираше, когато попаднеше на досадни хора; имаше дарба да имитира и много обичаше да се смее. Но нито за миг не забравяше свещената си мисия и поради това винаги се пазеше от всяка духовитост, която би могла да го засегне лично; подигравките премахват ореола на героите, а Юлиан беше истински герой, може би последният герой на нашата цивилизация.

Много ми беше приятно да бъда в Антиохия. Обичам този упойващ климат, напарфюмираните тълпи, широките улици. Както навярно си схванал, харесва ми разкошният и разпуснат живот във вашия град. Ако имах повече пари, и сега бих живял там. Как ти завиждам!

Когато пристигнахме в театъра, бях в отлично настроение. Всички бяха весели. Дори Юлиан беше какъвто го знаехме едно време — приказваше бързо и с въодушевление махаше на тълпата, която го посрещна с приветствени викове. Но след това откъм евтините места се разнесе зловещ вик: „Августа! Августа!“ И взеха да скандират: „Всичко в изобилие, а всичко е скъпо!“ Това продължи около половин час. Гласовете ставаха все по-силни, та ни се стори, като че ли целият театър ревеше. Най-после Юлиан махна с ръка на началника на личната си охрана. Стотина стражи с извадени мечове изскочиха внезапно и обкръжиха императора, и то с такава бързина, че човек би ги взел за участници в представлението. Виковете веднага престанаха и пиесата започна при доста потиснато настроение. На следващия ден започнаха бунтовете срещу оскъдицата на храни, но всъщност ти като квестор си много по-добре запознат от мен с тези събития.