Гор Видал - Юлиан

Вуйчо ми и Орибазий одобриха избора.

— Той е изтъкнат оратор — рече вуйчо ми, — от добро семейство. Хората ще одобрят избора…

— И Невита! — извиках аз и се гмурнах още веднъж във водата. Когато излязох, за да поема въздух, видях, че вуйчо ми е ужасен, а на Орибазий му е забавно.

— Но той е… той е…

— Франк. Варварин. — Кимнах в знак на съгласие.

Излязох от банята. Един роб ме уви с голяма кърпа. Отскубнах се от него, преди да почне да ме тупа по гърба.

— Невита е един от най-способните ми военачалници. Той непрестанно ще напомня на Изтока, че властта ми в западните провинции е здраво в ръцете ми.

— Никой не ще може да те обвини в последователност — усмихна се Орибазий. Само преди месец в Найзус бях обвинил Констанций, че назначавал варвари за преториански префекти. Сега аз провъзгласявах един варварин за консул. Няма по-трудно нещо в политиката от това, да се отметнеш от минали изявления. Но докато Констанций беше готов по-скоро да умре, отколкото да признае, че е сбъркал, аз бях склонен да взема правилното решение, макар и с това да се поизложех малко.

— Ще отричаме — казах аз величествено, — че някога сме критикували назначаването на варвари на високи служби.

— В такъв случай писмото ти до сената в Спарта е подправено?

— От начало до край.

Орибазий и аз се разсмяхме, но вуйчо ми изглеждаше загрижен.

— Поне за днес — рече той — назначи само Мамертин. При това обичайно е консулите да се обявяват един по един. Сега назначи него за консул на Изтока, а по-късно ще можеш да назначиш другия за Запада.

— Тъй да бъде, вуйчо — съгласих се аз и заедно влязохме в дрешника, където наметнах пурпурната мантия.

Консисторията беше почти в пълен състав — около четиридесетина имперски магистрати ме посрещнаха тържествено в сградата на градския съвет. Арбецио ме придружи до трона ми от слонова кост. Вдясно и вляво от мене креслата на консулите бяха празни: единият консул, Флоренций, беше изчезнал от лицето на земята, другият, Тавър, побягнал към Антиохия, когато съм навлязъл в Илирикум.

Учтиво поздравих консисторията. Отбелязах отсъствието на консулите и споменах, че тъй като годината изтича, скоро ще бъдат обявени двамата нови консули. Един от тях ще бъде Мамертин. Това беше посрещнато с всички външни прояви на одобрение. След това попълних консисторията с нови членове. Когато свърших, Арбецио помоли за разрешение да се обърне към мене. Позволих му, но сърцето ми се сви.

Бавно, тържествено, сякаш той беше императорът, Арбецио премина през залата и застана пред моя трон. Окашля се и започна:

— Господарю, има хора, които заговорничеха срещу теб. — Ясно се чу как всички в залата поеха дълбоко дъх. Едва ли между присъствуващите имаше някой, който да не беше заговорничил срещу мен! Това е било техен дълг. — Тези хора са все още на свобода. Някои от тях са на високи служби. Господарю, тук са и онези, които погубиха високоблагородния ти брат, цезаря Гал. Те също са на свобода. Някои от тях са високопоставени личности.

Огледах залата и видях, че доста от „високопоставените личности“ изглеждаха крайно разтревожени. Например пълният Паладий, началник на съда при Констанций. Той бе обвинителят на Гал. До него седеше Евагрий, управител на личната императорска хазна — той пък беше помогнал да се подготви обвинението срещу Гал; Сатурнин, икономът на двореца… Десетина други съзаклятници погледнаха към мен и Арбецио. На лицето на всеки от тях бе изписан въпросът: с кръв ли ще започне това царуване?

Урсул, управителят на държавната хазна, смело заговори пръв:

— Августе, нима онези от нас, които служиха на императора, на когото и ти служеше, ще пострадат само защото са изпълнили дълга си?

— Не! — отговорих твърдо.

Но Арбецио обърна към Урсул бледите си безцветни очи:

— И все пак Августе, онези, които с действие, със слово и действие са навредили на тебе и брат ти, трябва да бъдат наказани.

В залата се разнесе неспокоен шепот. Но Урсул не се предаде. Той бе представителен, пълен мъж, с пъргав ум и още по-пъргав език.

— Консисторията с облекчение научава, че само онези, които са действително виновни, ще бъдат съдени.

— Те ще бъдат съдени — обади се наново Арбецио вместо мене (което никак не ми се понрави), — ако е такава волята на августа.

— Такава е нашата воля — изрекох традиционната фраза на латински.

— От кого ще се състои съдът, господарю, и къде ще заседава?

Тук трябваше да спра Арбецио. Но бях уморен от тежкия път и отпаднал от горещата баня. (Никога не трябва да се занимаваш с държавни дела веднага след баня.) Не бях се приготвил за борба срещу човек със силна воля и готов план, а Арбецио за съжаление бе изготвил своя план. Междувременно Урсул предложи: