Гор Видал - Юлиан

Това беше всичко. Орибазий и аз се спогледахме, като не можехме да повярваме, че този трогателен, набързо съставен документ бе дело на човека, който управлява империята в течение на четвърт век.

— Той беше силен. — Нищо друго не ми дойде наум да кажа.

На следния ден наредих да се направят жертвоприношения на боговете. Легионите бяха във възторг не само от възкачването ми на престола (така се избягваше гражданската война), но и от това, че им се разрешаваше да се молят открито на старите богове. Мнозина от тях бяха мои събратя — митраисти.

Приск:Това е направо невярно. Едва не избухна бунт, когато той нареди да се направят жертвоприношенията; особено офицерите бяха крайно възмутени. По това време Юлиан беше под силното влияние на един гал на име Апрункул, който беше предсказал смъртта на Констанций, като открил един вол с раздвоен черен дроб, което означавало, че… и прочие. Като награда за това, че намерил раздвоен дроб, Апрункул стана управител на Галия Нарбонензис. Навремето се шегуваха, че ако Апрункул беше намерил черен дроб, разделен на четири, щеше да получи цяла Галия.

Апрункул убеди Юлиан да постави образите на боговете наред със собствения си бюст, така че, когато войниците хвърлят тамян върху огъня в знак на уважение към императора, щат не щат, да отдават почит и на боговете. Това беше причина за широко брожение, което Юлиан не отбелязва.

По-малко от седмица след това наредих да потеглим за Константинопол. Няма да се спирам на въодушевлението си от онези дни. Дори студеното време — една от най-студените зими от много години насам — не развали настроението ни.

В снежна буря преминахме през прохода Сучи и слязохме в Тракия. Оттам се отправихме към Филипопол 41 41 Пловдив. — Б.пр. , където пренощувахме. После тръгнахме на юг и стигнахме в Хераклея 42 42 Гр. Ирекли в Турция. — Б.пр. , град на петдесет мили югозападно от Константинопол. За голяма моя изненада там, на главния площад, се бяха събрали членове на сената и консисторията. Бях съвсем неподготвен за тази среща. Бях уморен, измърсен от пътя и чувствувах отчаяна нужда да се облекча. Представете си новия император с очи, които трепкат от умора, с лице, ръце и крака, покрити с прах, с препълнен пикочен мехур да приема бавните, отмерени тържествени приветствия на сената. Като си спомням за това сега, става ми смешно. Но навремето ми беше много трудно да бъда в тон с посрещането.

Слязох от коня в единия край на площада и отидох пеша до резиденцията на префекта. Схоларианците бяха направили шпалир за мен. Наричат ги схоларианци, защото помещенията им се намират в предния портик — „школата“ — на двореца. Разглеждах новите си войници с леден поглед. Бяха добре облечени; повечето от тях германци. Какви други можеха да бъдат? Те също ме разглеждаха. Бяха едновременно и любопитни, и разтревожени; така и трябва да бъде. В миналото много често императорите са се бояли от преторианската стража.

Изкачих стъпалата на резиденцията на префекта. На терасата, строени в редица, стояха военачалниците на империята. Когато наближих, те коленичиха. Наредих им да станат; противно ми е да гледам да коленичат пред мен възрастни хора, всеки един от които би могъл да ми бъде дядо. Напоследък се опитах да опростя дворцовия церемониал, но сенатът не се съгласи: щом са свикнали, да робуват. Твърдяха, че тъй като в персийския двор има такъв церемониал, и аз също трябва да поддържам подобаваща тържественост, за да вдъхвам страхопочитание у хората. Глупости. Но прекалено много са другите промени, които искам да направя, за да се занимавам с дворцовия церемониал.

Пръв ме поздрави Арбецио, който беше обявен консул същата година, когато аз станах цезар. Той е четиридесетгодишен здравеняк, с грубо и сурово лице; син на селянин, той станал войник; успял да се издигне до началник на кавалерията и бил провъзгласен за консул. Домогва се до моето място, както се е домогвал до мястото на Констанций. С хора като него човек може да се справи по два начина: единият е да го убие; другият е да го държи около себе си, винаги под наблюдение и зает с безопасна работа. Аз избрах втория; щом някой е сравнително честен и добронамерен, трябва да му се прости, въпреки че се е отнасял зле с нас. С хора, честни в обществения живот, трябва да поддържаме добри отношения дори ако като частни лица те не са се държали добре с нас; ако обаче те са били нечестни в държавните дела, трябва да се освободим от тях дори да са ни лично предани.