Гор Видал - Юлиан

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Юлиан» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, ISBN: 1993, Издательство: Съвременник, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Юлиан: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Юлиан»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Животът на Юлиан (332 - 363), император, философ и пълководец, е изключително добре документиран. В Европа на Юлиан винаги се е гледало като на герой заради опита му да спре християнството и да възроди елинизма. Но извън неповторимите вълнуващи перипетии на Юлиановия живот изключителен интерес за нас представлява и самият IV век. През петдесетте години, които разделят възцаряването на Юлиановия чичо, Константин Велики, и смъртта на самия Юлиан, християнството се утвърждава в империята. За добро или за зло, ние сме до голяма степен последица на това, което са били християните по онова време.

Юлиан — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Юлиан», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Край на мърлявия ти съпруг! — не можах да се сдържа аз. Тя веднага млъкна.

Прохерезий, който през това време беше прочел писмото, се навъси.

— Ето какво казва: Открито почитам старите богове и войниците ги почитат заедно с мен. Принесох в жертва множество волове, за да благодаря за победата, и скоро ще възстановя култа на истинските богове в цялата му чистота. — Старецът ни погледна мрачно. — Значи възнамерява да направи каквото казваше някога.

— Защо не? — рече Макрина остро. — Не може да бъде по-лош от владиците.

— Само че сега, като стана император, няма да остане нито един вол на света. — Смятам, че аз пръв пуснах тази шега, която обиколи света. Юлиановите жертвоприношения бяха толкова пищни, че го нарекоха „Страшилището на биковете“.

За разлика от Макрина и мене Прохерезий беше в мрачно настроение.

— Това може да ни докара само беди.

— Беди? След като ти си човекът, от когото императорът се възхищава най-много? — Макрина не можеше да повярва на вуйчо си. — Глупости. Всички ретори ще бъдат на голяма почит. Юлиан ще бъде втори Марк Аврелий или поне Септимий Север.

— Юлиан е по-добър от Марк Аврелий — рекох аз и действително мисля така. Хората надценяват Марк Аврелий като философ. Особено учените така се учудват, че един император може да се подписва, та са склонни да преувеличат стойността на съчиненията му. Уверен съм, че ако ти или аз бяхме написали „Към себе си“, не би се отдавало особено значение на тази книга. А тя е безспорно по-слаба от твоите превъзходни „Размисли“.

Няколко седмици не знаехме подробности за смъртта на Констанций, нито как е било уредено престолонаследието. Ето как Юлиан описва тези събития.

Юлиан Август

Доколкото разбирам, Констанций е бил болен от няколко месеца. Той постоянно страдаше от стомах — наследствено предразположение в нашия род, което не се проявява единствено у мен (поне досега!). Щом ми съобщиха за смъртта на Констанций, отпратих от стаята всички освен Орибазий. Тогава въведоха двамата офицери, изпратени от консисторията. Естествено първият ми въпрос бе:

— От какво умря?

— От треска, августе. — Предимно говореше Алигилд, по-възрастният от двамата.

— Имаше ли знамения? — Особено исках да узная това, защото през последните седмици аз бях видял тайнствени предзнаменования. Добре е тези неща да бъдат научно осветлени. Дали едно наблюдавано от Констанций лошо знамение в същото време не ми се явява на мен като благоприятно?

— Много поличби имаше, августе. Няколко седмици наред той бе измъчван от видения и кошмари, които не го оставяха да спи. Веднъж му се стори, че вижда духа на баща си, Константин Велики, който държал в ръцете си дете, хубаво, здраво дете. Констанций взел детето и го сложил в скута си.

Смаян се обърнах към Орибазий:

— Дали Константин не е моят създател? — Защото беше ясно, че детето в съня съм бил аз.

— После детето взело златното кълбо, което Констанций държал в дясната си ръка…

— Светът — пошепнах аз.

— И го захвърлило надалеч. — Алигилд млъкна.

Кимнах с глава.

— Разбрах съня. А той разтълкува ли го?

— Да, августе. Скоро след това, когато стигнахме до Антиохия, императорът каза на Евсебий, че имал чувството, че нещо, което винаги било у него, сега го е напуснало.

— Геният на Рим. Ето какви са били знаменията — казах аз на Орибазий. Подобно на мнозина, които главно се занимават с материята, Орибазий обръща малко внимание на сънища и знамения. Все пак, струва ми се, това, което чу, му направи впечатление. Цитирах Менандър: „Всекиму при раждането е даден дух да го направлява.“

След това попитах за последните дни на братовчед ми.

— Прекара по-голямата част от лятото в Антиохия, като събираше войска, за да… — Алигилд неловко замълча.

— За да я използува срещу мене — казах аз приветливо. — А защо не я използува? Защото провидението ме подкрепяше.

— Да, господарю. След това, през есента, след много съновидения и лоши поличби Констанций напусна Антиохия и се упъти на север. На три мили от града, в едно предградие…

— На име Ипокефалис — намеси се Теолайф, по-младият офицер, за да ни напомни, че и той също е пратеник и свидетел на тези събития, — около пладне видяхме на дясната страна на пътя един обезглавен труп, обърнат на запад.

Тръпки ме побиха. Надявам се да ми бъдат спестени мъките от такива предвещания, когато залезе звездата ми.

— От този миг нататък императорът не бе на себе си. Бързо се отправихме за Тарс, където го втресе.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Юлиан»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Юлиан» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Юлиан»

Обсуждение, отзывы о книге «Юлиан» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x