Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Робърт кимна:

— Ако успеем да си спечелим висшето благоволение на крал Филип, може да ни върнат в двора — каза той. — Всичко ще бъде простено на онзи, който запази Нидерландия за Испания.

— Дъдли! Дъдли! — Хенри нададе фамилния боен вик и отвори вратата на отделението в конюшнята, където конят се разхождаше свободно.

Двамата поведоха нервния кон надолу по калдъръмената улица към кея, и зачакаха зад останалите мъже, които водеха конете си на борда. Малките вълни се плискаха леко в кея, Първа Стъпка разшири ноздри и се размърда неспокойно. Когато дойде неговият ред да се качи по дъските, той сложи предния си крак на моста, а после застина изплашено.

Един от работниците на дока се приближи отзад с камшик, вдигнат за удар.

— Спри! — викна отсечено Робърт, високо, за да надвика шума.

— Казвам ви, без това няма да тръгне — изруга мъжът.

Робърт обърна гръб на коня, пусна юздите и мина пред него в мрака на трюма. Конят се движеше неспокойно, пристъпвайки от крак на крак, ушите му потрепваха напред-назад, беше вдигнал глава, търсейки с поглед Робърт. От търбуха на кораба се разнесе изсвирването на Робърт, конят обърна уши напред и доверчиво влезе вътре.

Робърт излезе, след като беше погалил и завързал коня си, и видя Ейми с багажа му на кея.

— Всичко е натоварено и напълно готово — обърна се бодро той към нея. Улови студената й малка ръка и я притисна към устните си. — Прости ми — каза тихо. — Бях разстроен от съня си снощи, и той ме направи избухлив. Нека не се препираме повече, а да се разделим като приятели.

Сълзите напираха в кафявите й очи.

— О, Робърт, моля те, не заминавай — промълви тя.

— Хайде, Ейми — каза той решително. — Знаеш, че трябва да замина. А след като замина, ще ти изпращам цялата си заплата и очаквам да я влагаш разумно, и да се огледаш за някоя ферма, която да купим. Трябва да се издигнем, съпруго моя, и разчитам на теб да се грижиш за богатството ни и да подпомогнеш нашето издигане.

Тя се опита да се усмихне.

— Знаеш, че никога няма да те проваля. Но просто работата е там, че…

— Кралската баржа! — възкликна Хенри, когато всички на кея смъкнаха шапки и сведоха глави.

— Извини ни — бързо каза Робърт на Ейми, и двамата с Хенри се качиха на палубата на кораба на испанския крал, за да могат да погледнат надолу към минаващата кралска баржа. Кралицата седеше на кърмата на баржата, под кралския балдахин, но двайсет и две годишната принцеса Елизабет, сияеща в цветовете на Тюдорите — зелено и бяло — стоеше на носа като дръзка символна фигура, така че всички да могат да я видят как се усмихва и маха на народа.

Гребците поддържаха стабилно баржата, корабите бяха един до друг, двамата братя погледнаха надолу от по-тясната част на бойния кораб към баржата, която се движеше по-ниско във водата до тях.

Елизабет вдигна очи:

— Дъдли! — Гласът й отекна ясно, а усмивката й озари Робърт.

Той сведе глава.

— Принцесо! — Погледна към кралицата, която не показа с нищо, че го е забелязала: — Ваше величество!

Тя студено вдигна ръка. Беше окичена с нанизи от перли, имаше диамантени обици и шапчица, инкрустирана със смарагди, но очите й бяха помътнели от скръб, а бръчките около устата й я правеха да изглежда така, сякаш беше забравила как да се усмихва.

Елизабет пристъпи напред до страничния парапет на кралската баржа.

— На война ли тръгваш, Робърт? — провикна се тя нагоре към кораба. — Ще станеш ли герой?

— Надявам се! — извика той в отговор с ясен глас. — Надявам се да служа на кралицата в суверенните владения на нейния съпруг и да спечеля отново милостивото й благоволение.

Очите на Елизабет заиграха.

— Сигурна съм, че тя няма по-предан войник от теб! — Тя почти се смееше на глас.

— Нито по-мила поданица от теб! — отвърна той.

Тя стисна зъби, за да не избухне в смях. Видя я как се мъчи да се овладее.

— А вие добре ли сте, принцесо? — попита той по-тихо. Тя знаеше какво има предвид: — В добро здраве ли сте? — Защото той знаеше, че когато беше изплашена, тя получаваше пристъпи на воднянка, която подуваше пръстите и глезените й и я приковаваше към леглото. — И в безопасност ли сте? — Защото ето я, застанала редом до кралицата в кралската баржа, когато да бъдеш близо до трона винаги означаваше да бъдеш близо до дръвника, а единственият й съюзник в Частния съвет, крал Филип, потегляше на война. И най-вече: — Дали и вие, също като мен, чакате подобри времена, и се молите те да настъпят скоро?…