Филипа Грегъри: Любовникът на девицата

— Не го искам на тази цена — каза тя рязко. — Винаги казваш, че правиш това за нас, но то не е това, което искам, то не ми е от полза. Искам те у дома с мен, не ме е грижа, че нямаме нищо. Не ме е грижа дали трябва да живеем с мащехата ми и да зависим от милосърдието й. Не ме интересува нищо освен това, че сме заедно и ти най-сетне си в безопасност.

— Ейми, не мога да живея от милостта на тази жена. Това е като обувка, която ме стяга всеки ден. Когато се омъжи за мен, бях синът на най-влиятелния мъж в Англия. Според неговия план, който беше и мой, брат ми трябваше да стане крал, а Джейн Грей — да бъде кралица, и ние бяхме на косъм от постигането на това. Щях да принадлежа към кралската фамилия на Англия. Очаквах това. Потеглих да се бия за него. Бях готов да пожертвам живота си за това. И защо не? Имахме също толкова голямо основание да претендираме за трона, колкото и Тюдорите, които бяха направили точно същото само преди три поколения. Семейство Дъдли молеха да създадат следващата кралска династия на Англия. Въпреки че се провалихме и бяхме победени…

— И унизени — допълни тя.

— И унизени до крайност — съгласи се той. — Въпреки това аз все още съм Дъдли. Роден съм за величие, и трябва да предявя претенциите си за него. Роден съм да служа на семейството и на страната си. Не ти трябва дребен фермер, обработващ сто акра. Не искаш мъж, който си седи по цял ден у дома край огнището.

— Но аз го искам — настоя тя. — Това, което ти не съзнаваш, Робърт, е че да бъдеш дребен фермер, обработващ сто акра земя, означава да създаваш една по-добра Англия — при това по един по-добър начин — отколкото кой да е придворен, който се бори за собствено влияние в двора.

Той едва не се изсмя:

— Може би е така за теб. Но аз никога не съм бил такъв човек. Нито поражението, нито дори страхът от самата смърт биха могли да ме превърнат в такъв човек. Аз съм роден и възпитан да бъда един от великите мъже в страната, ако не най-великият. Аз бях отгледан редом с децата на краля като равен на тях — не мога да гния в едно влажно поле в Норфолк. Трябва да изчистя името си, трябва да привлека вниманието на крал Филип, трябва да бъда реабилитиран от кралица Мери. Трябва да се издигна.

— Ще загинеш в битка, и тогава какво?

Робърт примигна.

— Скъпа, това означава да ме прокълнеш в последната ни нощ заедно. Ще отплавам утре, каквото и да говориш. Не ми пожелавай злото.

— Яви ти се сън! — Ейми се покатери на леглото, взе от него празната чаша и я сложи долу, а после пое ръцете му в своите, сякаш поучаваше дете. — Милорд, това е предупреждение. Предупреждавам те. Не бива да заминаваш.

— Трябва да замина — каза той рязко. — Бих предпочел да съм мъртъв и смъртта да изчисти името ми, отколкото да живея така — непомилван предател от опозорено семейство, в Англия под владичеството на Мери.

— Защо? Нима би предпочел Англия на Елизабет? — Тя изсъска шепнешком изменническото предизвикателство.

— С цялото си сърце — отговори той искрено.

Тя рязко пусна ръцете му и, без да каже и дума повече, духна свещта, издърпа завивките над раменете си и му обърна гръб. Двамата лежаха будни, с широко отворени очи в тъмнината.

— Това никога няма да стане — заяви Ейми. — Тя никога няма да получи трона. Утре кралицата може да зачене друго дете, син на Филип Испански, момче, което ще бъде император на Испания и крал на Англия, а тя ще бъде принцеса, която никой не иска, отпратена да се омъжи за някой чужд принц и забравена.

— А може и да не стане така — отвърна той. — Мери може да умре бездетна и тогава моята принцеса ще стане кралица на Англия, и няма да ме забрави.

На сутринта тя не му говореше. Закусиха мълчаливо в общото помещение и Ейми се върна горе в стаята им в хана, за да опакова последните дрехи на Робърт. Робърт се провикна нагоре към стълбите, че ще я чака на кея, излезе и потъна в шума и оживлението на улиците.

В селцето Дувър цареше хаос. Експедицията на крал Филип Испански се готвеше да отплава към Нидерландия. Търговци, продаващи собственото си производство, всевъзможни храни и стоки, обявяваха гръмко цените си сред глъчката. Врачки и гадателки съобщаваха с пронизителни гласове цената на заклинанията и амулетите за заминаващите войници. Амбулантни търговци излагаха подноси с разни дреболии за прощални подаръци, бръснари и зъбовадачи работеха отстрани на улицата, където мъжете се оставяха да обръснат почти до голо главите им поради страх от въшки. Двама свещеници дори бяха издигнали набързо скалъпени изповедални, за да изповядват онези, които се бояха да се отправят на смърт с обременена от грехове съвест, а десетки блудници се смесваха с тълпите от войници, като се смееха пронизително и обещаваха всевъзможни бързи наслади.