Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Той продължи да дава воля на яростта си още няколко мига, като се разхождаше напред-назад пред смачканото на топка писмо, захвърлено в малката квадратна градинска леха, после, тъй като документите представляваха едновременно и съкровище, и опасност, прекрачи през малкия плет и прибра писмото, изглади го и го прочете отново.

Тогава видя две неща, които беше пропуснал при първите прочитания. Първо датата. Тя му беше поставила дата трети юли, но то беше пристигнало пет дни след като договорът беше подписан и беше обявен мирът. Беше му отнело твърде дълго време да пристигне. Пътуването беше отнело два пъти повече от нужното време. Беше дошло твърде късно, за да повлияе на събитията. Сесил се обърна към пратеника си.

— Ей! Момче!

— Да, сър Уилям?

— Защо на това писмо са му трябвали шест дни да стигне до мен? Датата е трети. Трябваше да е тук преди три дни.

— Така пожела самата кралица, сър. Тя каза, че не иска да се затормозявате с писмото, докато работата ви не бъде приключена. Каза ми да напусна Лондон и да се укрия за три дни, за да създаде пред двора впечатлението, че съм потеглил веднага. Това беше нейна заповед, сър. Надявам се, че съм постъпил правилно.

— Разбира се, че сте постъпили правилно, като сте се подчинили на кралицата — каза троснато Сесил.

— Тя каза, че не иска това писмо да ви разсейва — позволи си да повтори пратеникът. — Каза, че иска то да пристигне, когато работата ви бъде приключена.

Сесил замислено кимна и отпрати мъжа.

„Какво е това?“, запита той нощното небе. „Какво, в името на дявола, какво?“

Нощното небе не отговори: малък облак премина по него като сив воал.

„Мисли“, заповяда си Сесил. „Да кажем, следобед; да кажем, вечерта; в пристъп на гняв тя поставя пред мен огромно искане. Правила е това и преди, Бог е свидетел. Тя иска всичко: Кале, възвръщането на герба й, за да го използва само тя; мир, и петстотин хиляди крони. Лошо посъветвана (от онзи глупак Дъдли например), тя би могла да сметне, че всичко това е възможно, че всичко това й се полага. Но тя не е глупачка, умее да премисля нещата, ще разбере, че постъпва погрешно. Но се е заклела пред свидетели, че ще поиска всички тези неща. Затова написва писмото, което е обещала, подписва го и го подпечатва пред тях, но тайно го забавя по пътя, погрижва се да свърша работата, и мирът да бъде постигнат, преди да ми постави невъзможно искане.“

„Следователно тя постави неразумно искане, аз свърших огромна работа, и ние двамата направихме каквото беше редно. Кралица и служител, дама и мъж. А после, за да потвърди, че нейният жест на неправилна намеса в последна сметка не е нищо повече от жест на неправилна намеса: тя казва на моя слуга, че ако писмото й пристигне твърде късно (а тя се е погрижила то да пристигне твърде късно), мога да пренебрегна указанията й“.

Той въздъхна. „Много добре. Аз изпълних дълга си, а тя си съхрани удоволствието, и никаква вреда не беше нанесена на мира, освен на моята радост от него. Освен това очакването ми, че тя ще бъде изключително щастлива, и ще ми бъде изключително признателна, е напълно излъгано“.

Сесил пъхна писмото на кралицата във вътрешния джоб на жакета си. „Не твърде великодушна господарка“, каза си той тихо. „Във всеки случай, не и към мен, макар че явно е готова да напише писмо и да го забави и да излъже за него, за да угоди на друг. Никой владетел в християнския свят или в земите на неверниците не е имал по-добър слуга, отколкото й бях аз, а тя ми се отплаща с този… този капан“.

„Това наистина не й подобава“, изръмжа той тихо на себе си, докато вървеше към стълбите за входа на крепостта. „Твърде нечестно е, да ме смути така в мига на моя триумф, а тя обикновено не е лишена от великодушие“. — Той спря. — „Но може би, когато е под влиянието на лоши съветници…“

Спря отново. „Робърт Дъдли“, отбеляза той уверено, докато стъпваше с добре лъснатата си обувка върху първото стъпало. „Робърт Дъдли: готов съм да заложа живота си на това. Изпълнен със завист и горчивина заради успеха ми, и обзет от желание да го омаловажи в нейните очи. Изпълнен с желание да получи още; винаги настояващ за повече, отколкото може да получи в разумни граници. Заповядва й да напише писмо, пълно с невъзможни искания, а после тя пише, за да му достави удоволствие, но забавя писмото, така че да спаси мира“. — Той спря отново. — „Глупава и лекомислена е тази жена, щом поема такъв риск, за да угоди на един мъж“, заключи той.

После отново спря, защото му хрумна най-ужасната мисъл: „Но защо тя би му позволила да стигне толкова далеч, че да й диктува писмата й до мен, по най-важния политически въпрос, пред който някога сме се изправяли? Когато той не е дори и член на Частния съвет? Когато не е нищо повече от началник на нейната конница? От какви ли облаги и предимства се е възползвал, докато аз бях толкова далече? Какъв напредък е постигнал? Мили боже, каква власт има над нея той сега?“