Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Няма нищо папистко в едно разпятие на олтара — изтъкна Елизабет. — Не могат да възразят срещу това.

Сесил се усмихна снизходително. Елизабет обичаше скъпоценностите и златото в църквата, свещениците в богати одежди, бродираните покривки за олтара, ярките цветове по стените, свещите и всички труфила на католическата вяра. Но той беше уверен, че може да я задържи в лоното на реформираната църква, която беше нейното първо и най-ранно вероизповедание.

— Няма да търпя издигането на нафората и почитането й, сякаш тя е самият Бог — каза тя твърдо. — Това наистина е папистко идолопоклонничество. Няма да допусна това, Сесил. Няма да допусна то да се прави пред мен, и няма да позволя то да бъде извършвано, за да обърква и заблуждава моя народ. Това е грях, знам го. Това е идол, той носи лъжлива мъдрост. Не мога да търпя това.

Той кимна. Половината страна би се съгласила с нея. За нещастие другата половина се противопоставяше също толкова пламенно. За тях нафората на причастието олицетворяваше живия Бог и трябваше да бъде почитана като истинско присъствие: всяко недостатъчно отдаване на такава почит бе греховна ерес, която едва до миналата седмица се наказваше със смърт чрез изгаряне.

— Е, кого намерихте да проповядва на погребението на кралица Мери? — попита тя внезапно.

— Епископът на Уинчестър, Джон Уайт — каза той. — Той искаше да го направи, обичал я е силно, и на него се гледа с добро око. — Той се поколеба. — Всеки от епископите би го направил. Всички духовници й бяха предани.

— Би трябвало — каза Робърт. — Те бяха назначени на постовете си от нея заради католическите си убеждения, тя им даде позволение да преследват еретиците. Няма да посрещнат с отворени обятия една протестантска принцеса. Но ще трябва да се научат.

Сесил само се поклони, като си замълча дипломатично, макар да му беше до болка ясно, че църквата бе решена да отстоява вярата си срещу всякакви реформи, предложени от протестантската принцеса, и половината страна щеше да я подкрепи. Битката на висшето духовенство срещу младата кралица беше нещо, което той се надяваше да избегне.

— Нека тогава Уинчестър произнесе погребалната проповед — каза тя. — Но се погрижете да му напомните, че трябва да бъде умерен. Не искам да се казва нищо, което може да разбуни народа. Нека да съхраним мира, преди да се заемем с реформи, Сесил.

— Той е убеден римокатолик — напомни й Робърт. — Възгледите му са достатъчно добре известни, независимо дали ги изрича на всеослушание или не.

Тя му се нахвърли.

— Щом знаете толкова много, намерете ми някой друг!

Дъдли сви рамене и си замълча.

— Това е самата сърцевина на проблема — каза й внимателно Сесил. — Няма никой друг. Те всички са убедени римокатолици. Всички са ръкоположени римокатолически епископи, изгаряха протестанти по обвинение в ерес през последните пет години. Половината от тях биха намерили вашите убеждения за еретични. Не могат да се променят за една нощ.

Тя сдържа с усилие гнева си, но Дъдли знаеше, че се бори с желанието да тропне с крак и да се отдалечи ядосано.

— Никой не иска някой да променя каквото и да било за една нощ — каза тя накрая. — Всичко, което искам, е да вършат работата, за която Бог ги е призовал, както старата кралица вършеше своята според интуитивните си разбирания, и както аз ще върша своята.

— Ще предупредя епископа да бъде дискретен — каза песимистично Сесил. — Но не мога да му нареждам какво да изрича от собствения си амвон.

— Тогава по-добре се научете да го правите — каза тя грубо. — Няма да позволя собствената ми църква да ми създава проблеми.

— „И казах: блазе на мъртвите, повече, отколкото на живите“ 2 2 Еклесиаст 4:2 — Бел.прев. — подхвана епископът на Уинчестър, и гласът му прогърмя с недвусмислена дързост. — Това е моят текст за днес, за този трагичен ден, за погребалния ден на нашата велика кралица Мери. — „И казах: блазе на мъртвите повече, отколкото на живите“. А сега, каква поука ще извлечем от словото на самия Бог? Нима едно живо куче е по-добро от един мъртъв лъв? Или лъвът, дори в смъртта си, все още е по-благороден, все още по-висше същество и от най-игривото, най-очарователното кученце мелез?

Наведен напред в оградената си скамейка, милостиво скрит от останалото удивено паство, Уилям Сесил изстена тихо, отпусна глава в ръцете си, и заслуша със затворени очи как чрез проповедта си епископът на Уинчестър си докарваше домашен арест.