Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Той прекара много дни в двора, отседнал в домакинството на един приятел на зет си, Хенри Сидни, в търсене на начин за издигане: каквото и да е, място или пост, или дори служба в домакинството на някой дребен лорд. Но никой не искаше да го наеме. Някои дори не искаха да ги виждат, че говорят с него. Беше прекалено образован за каквато и да е нисша длъжност: как можеше да искаш от човек, който владее три езика, да съставя списък на вещи, които трябва да бъдат донесени от друга къща? Беше презиран от управляващата клика на католическите лордове, които бяха видели как той и баща му прокарват протестантската Реформация през годините от управлението на крал Едуард. Беше твърде бляскав, дързък и колоритен, та някой да го настани на място, различно от почетното, на масата си, или да го използва като свой младши оръженосец. Никой дребен лорд не можеше да се представи в благоприятна светлина, ако зад стола му стоеше привлекателният Робърт Дъдли. Никой не желаеше да поеме риска да бъде засенчен от собствения си слуга. Никоя дама с прилична репутация не можеше да приеме в домакинството си мъж, който излъчваше такова силно физическо обаяние, никой мъж не можеше да го наеме на служба в близост до съпругата или дъщерите си. Никой не искаше Робърт Дъдли с неговата ослепителна смугла привлекателност и остроумието му, за свой личен служител, а никой не би му поверил служба, при която да не може да го държи под око.

Той се шляеше из двора като красив прокажен, и разучи до последната смразяваща нотка гласа на отхвърлянето. Мнозина, които се радваха да се нарекат негови приятели и последователи, когато той беше лорд Робърт, сега отричаха, че изобщо са го познавали. Той откри, че паметта на хората е изключително къса. Беше изгнаник в собствената си страна.

Благоволението на Филип Испански сега нямаше никаква стойност. Изглежда, той бе изоставил Англия и нейната кралица. Живееше в бляскавия си двор в Нидерландия и се говореше, че си е взел красива метреса. Всички казваха, че той няма никога вече да се върне в Англия. Изоставената му съпруга, кралица Мери, призна, че е сгрешила за втори път — не беше успяла да зачене дете от него, сега вече никога нямаше да дари Англия с наследник. Тя се свиваше в дрехите си, и се криеше в личните си покои, прилична повече на вдовица, отколкото на властваща кралица.

Робърт, неспособен да търгува от собственото си опозорено име, да подписва правни договори, или да се присъединява към търговски начинания, знаеше, че никога няма да напредне, докато петното на предателството не бъде изчистено от името му, а само кралица Мери можеше да възстанови правата му. Той зае нова шапка и нова пелерина от зет си Хенри Сидни и застана в приемната на кралицата в една влажна, мъглива утрин, докато я чакаше да излезе от покоите си на път за личния си параклис. Наблизо чакаха половин дузина други просители, и се раздвижиха, когато вратата се отвори и кралицата, със сведена глава и облечена в черно, излезе, придружавана само от две жени.

Робърт се боеше, че тя ще го подмине, без да вдигне очи, но тя хвърли поглед към него, позна го и спря.

— Робърт Дъдли?

Той се поклони:

— Ваша светлост.

— Искате ли нещо от мен? — попита тя уморено.

Той си помисли, че ще трябва да бъде прям като нея:

— Исках да ви помоля да вдигнете нареждането за лишаване от граждански права, наложено на името ми — каза той искрено. — Служих на съпруга ви при Сен Кентен и Кале и това ми струва остатъка от състоянието ми, а също и живота на младия ми брат, ваша светлост. С това клеймо върху името си не мога да започна никакво занятие, нито да оцелея. Съпругата ми изгуби наследството си — една малка ферма в Норфолк, — а знаете, че изгубих даренията, които моят баща ми беше направил. Няма да търпя съпругата ми да бъде унижавана и да тъне в нищета, задето се е омъжила за мен.

— Жените винаги споделят съдбата на съпрузите си — каза тя рязко. — В добро и в зло. А един лош съпруг носи на жена си само отчаяние.

— Да — каза той. — Но тя никога не се е наслаждавала на богатствата ми. Искаше единствено да живее спокойно в провинцията, и аз щях да й сторя по-голямо добро, ако бях направил, както тя искаше. Сега дори не можем да живеем заедно, аз не мога да търпя семейството й, а не мога да й купя покрив над главата. Аз я провалих, ваша светлост, и това е погрешно от моя страна.

— Вие сте присъствали при падането на Кале — напомни тя.

Робърт срещна погледа й с изражение, което бе така сурово и мрачно, както нейното: