Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Кралицата и аз се споразумяхме да се разделим заради нейната безопасност — каза той спокойно. — Това беше вярно. Както ти казах. Но тя има нужда от приятели, Мери, знаеш това. Върнах се отново при нея, за да й бъда приятел. И ние сме приятели, както казах, че ще бъдем.

Тя се отдръпна от протегнатата му ръка.

— О, не, не и нов куп лъжи, Робърт, не желая да ги слушам. Ти не си верен на Ейми и не си честен с мен. Казах на посланика, че знам със сигурност, че кралицата и ти сте наистина само приятели и че тя е девица, свободна да се омъжи, и целомъдрена принцеса. Заклех се в безсмъртната си душа, че между вас няма нищо освен приятелство и няколко целувки.

— И наистина няма!

— Не ми говори! — извика разпалено тя. — Не ме лъжи. Не искам да чуя и дума повече.

— Ела с мен на арената…

— Няма да те гледам, няма да говоря с теб. Дори не искам да те виждам, Робърт. У теб няма нищо освен амбиция. Бог да е на помощ на съпругата ти, и Бог да е на помощ на кралицата.

— Амин — каза той, с усмивка. — Амин и за двете, защото и двете са добри жени и не са виновни в никакъв грях, и наистина, Бог да благослови мен и всички от фамилията Дъдли, докато се издигаме в света.

— И какво е направила Ейми, че да бъде посрамена пред света? — запита го тя. — Какъв грях е сторила някога, та всички в Англия да узнаят, че не я харесваш? Че предпочиташ друга жена вместо нея, своята собствена вярна съпруга?

— Не е направила нищо — каза той. — И аз не съм направил нищо. Наистина, Мери, не бива да хвърляш такива безразборни обвинения.

— Не се осмелявай да ми говориш! — тросна се тя отново, почти извън себе си от ярост. — Нямам какво да ти кажа, и никога няма да имам да ти кажа и дума повече по този въпрос. Ти ме направи на глупачка, направи испанците на глупаци, и направи на глупачка и собствената си бедна съпруга, а през цялото време вие с кралицата сте били любовници, и си оставате любовници.

С една бърза крачка Робърт застана до нея, стиснал китката й в здрава хватка.

— Достатъчно — каза той. — Каза напълно достатъчно, и аз чух повече от достатъчно. Репутацията на кралицата не подлежи на обсъждане. Тя ще се омъжи за подходящия кандидат веднага щом той се появи. Всички знаем това. Ейми е моя съпруга и аз не желая да чувам нищо против нея. Посетих я през есента и скоро ще я посетя отново. Самият Сесил също не си е ходил у дома по-често от мен.

— Сесил обича съпругата си и никой не се съмнява в почтеността му! — заяви гневно тя.

— Никой не поставя под въпрос и моята — каза той остро. — Можеш да държиш отровното си езиче далеч от делата ми, иначе ще провалиш повече неща, отколкото разбираш. Внимавай, Мери, предупредена си.

Тя не прояви страх.

— Полудял ли си, Робърт? — запита тя. — Мислиш ли, че можеш да заблудиш най-добрите шпиони в Европа, както заблуждаваш сестра си и съпругата си? В Мадрид, в Париж, във Виена, навсякъде знаят, че вие с кралицата отново имате съседни покои със свързваща врата между тях. Как мислиш, че ще го изтълкуват? Ерцхерцогът от Династията на Хабсбургите няма да дойде в Англия, докато ти и кралицата спите зад заключени врати, разделени само от една дървена плоскост. Всеки освен бедната ти съпруга, вярва, че сте любовници, цялата страна го знае. С похотта си ти провали възможностите за брак на кралицата, съсипа любовта на Ейми към теб, моли се Богу да не провалиш и кралството.

Предупреждението на Мери дойде твърде късно, и не можа да предотврати скандалната близост между кралицата и началника на нейната конница. Сега, когато Робърт отново беше до нея, руменината се върна в бузите на Елизабет, ноктите й бяха оформени и блестящи, а кожичките около тях — гладки. В неговата компания тя сияеше, постоянната й нервност се уталожваше, когато той беше наблизо. Нямаше значение какво можеше да казва някой, те очевидно бяха родени един за друг, и не можеха да го скрият. Яздеха заедно всеки ден, танцуваха заедно всяка нощ, и Елизабет отново имаше смелостта да отваря писмата си и да изслушва прошения.

В отсъствието на Сесил Робърт беше единственият й доверен съветник. Кралицата не приемаше никого, освен ако не й бъде представен от Дъдли, никога не говореше с никого, без той да стои дискретно някъде наоколо. Той беше неин единствен приятел и неин съюзник. Тя не вземаше никакво решение без него, бяха неразделни. Херцог Йохан Финландски танцуваше с придворните дами, но почти не настояваше за представената от него кандидатура. Уилям Пикъринг се оттегли кротко в провинцията, за да се опита да спести пари за погасяването на огромните си дългове, Каспар фон Бройнер идваше съвсем рядко в двора, а всички бяха забравили граф Аран.