Оглеждайки се из двора сред танцьорите, Елизабет видя Робърт и се застави да плъзне погледа си покрай него. Робърт, застанал достатъчно близо до трона, за да бъде повикан, в случай че тя поиска да говори с него, видя как тъмните й очи го подминават и разбра, че го беше хванала да я гледа.
„Като поболяло се от любов момче“, каза си гневно той.
Тя погледна веднъж право към него и му се усмихна слабо, сякаш вече бяха призраци, сякаш сянката на Елизабет беше видяла смътно, през мъглата, младия мъж, когото беше обичала, когато той беше още момче; после тя обърна глава към Каспар фон Бройнер — посланикът на ерцхерцога, съюзникът, когото трябваше да има, съпругът, за когото трябваше да се омъжи, за да го попита кога мисли, че ерцхерцогът ще пристигне в Англия.
Посланикът не се оставяше да бъде заблуден. Дори Елизабет, впрегнала в действие целия си чар, не успя да извика усмивка върху лицето му. Най-накрая той се надигна от мястото си, като се оправда, че не се чувства добре.
— Виждате ли какви неприятности причинихте? — рязко каза Норфолк на Дъдли.
— Аз?
— Барон фон Бройнер смята, че не е вероятно моята братовчедка, кралицата, да се омъжи, когато е открито влюбена в друг мъж, и е посъветвал ерцхерцога все още да не идва в Англия.
— Аз съм предан приятел на кралицата, както знаете — каза Дъдли презрително. — И искам единствено онова, което е най-добро за нея.
— Вие сте едно проклето, домогващо се до властта псе — изруга го Норфолк. — Помрачихте нейния блясък, така че никой принц в Европа да не пожелае да я има. Нима мислите, че те не чуват клюките? Мислите ли, че не знаят как вие сте я обсебили изцяло, че се е поболяла по вас като от потната болест? Нима мислите, че вярват, че вие и тя вече сте сложили край на всичко? Всички мислят, че просто сте се оттеглили, за да може тя да избере своя рогоносец, и никой почтен мъж не желае да я вземе.
— Оскърбявате я. Ще отговаряте пред мен за това — каза Дъдли, побелял от гняв.
— Може и да я оскърбявам, но вие я съсипахте — отвърна му гневно Норфолк.
— Защото някакъв ерцхерцог не желае да пристигне да я ухажва? — запита Дъдли. — Вие не сте нито неин истински приятел, нито истински англичанин, ако смятате, че е редно тя да се омъжи за чужденец. Защо трябва да имаме още един чуждестранен принц на английския трон? Каква полза ни донесе Филип Испански?
— Защото тя трябва да се омъжи — каза Норфолк, разгорещен до ярост. — И то за човек с кралска кръв, във всеки случай — за по-достоен мъж, отколкото за такова псе като вас.
— Господа… — Хладните нотки в гласа на сър Франсис Нолис ги накараха да се обърнат. — Господа благородници. Кралицата гледа към вас, нарушавате приятната хармония на празненството.
— Кажете на него — каза Норфолк, като се промуши покрай Дъдли. — Не желая да слушам глупости, когато виждам, че моята братовчедка е съсипана, а страната затъва без съюзници.
Робърт го остави да си върви. Пряко волята си хвърли поглед към трона. Елизабет гледаше към него, посланикът си беше тръгнал, а в тревогата си какво ли говореше чичо й на мъжа, когото тя обичаше, тя не беше забелязала прощалния му поклон.
Писмото на шотландските протестанти, подобаващо изпоцапано от път и преписано, за да има автентичен вид, стигна до кралицата в края на ноември. Сесил й го донесе и го положи на писалището й, докато тя кръстосваше из стаята, неспособна да се съсредоточи върху нищо.
— Болна ли сте? — попита той, като гледаше бледата й кожа и безпокойството й.
— Нещастна — каза кратко Елизабет.
„Този проклетник Дъдли“, помисли си той, и премести писмото малко по-близо, та тя да го отвори.
Тя го прочете бавно.
— Това ви дава повод да изпратите армия в Шотландия — каза й Сесил. — Това е призив от обединените лордове на Шотландия за помощта ви при отхвърлянето на една узурпаторска власт: френската. Никой не може да каже, че нахлувате за свои собствени цели. Никой не може да каже, че отхвърляте една законна кралица. Това е вашата покана от законно утвърдените лордове, които излагат основателните си оплаквания. Можете да се съгласите.
— Не — каза тя нервно. — Още не.
— Изпратихме пари — започна да изброява Сесил. — Изпратихме наблюдатели. Знаем, че шотландските лордове ще се бият достойно. Знаем дори, че могат да победят Мари дьо Гиз — отблъснаха я обратно чак до самия бряг на морето при Лийт. Знаем, че французите ще дойдат, но те още не са потеглили, чакат времето да се промени. Само вятърът стои между нас и инвазията. Единствено и само въздухът стои между нас и катастрофата. Знаем, че това е подходящият момент за нас. Трябва да се възползваме от него.
Читать дальше