Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Тя ще стори по-добре да си гледа държавните дела — осмели се да каже Лизи Одингсел. — Говори се, че трябва да има война с французите, а ние сме напълно неподготвени. Ще стори по-добре, ако се омъжи за достоен човек, който може да управлява сигурно кралството заради всички нас. Сестра й се омъжи веднага щом се възкачи на престола, и избра мъж, който доведе собствена армия.

— Не е моя работа да съдя — каза Ейми, като държеше броеницата си. — Но нека Бог я насочи обратно в правия път.

Дворът, току-що пристигнал през септември в едно от любимите места на Елизабет, замъка Уиндзор, започна приготовленията за честванията на рождения й ден. Робърт планираше ден, изпълнен с празненства, в който кралицата щеше да бъде разбудена от хористи, лов, организиран със специална хореография на музикално изпълнение, по време на който ловците щяха да спират от време на време, за да й пеят хвалебствени песни, горски нимфи щяха да танцуват, а опитомен елен с гирлянда около врата щеше да отведе кралицата до обяда, подреден в разлистената гора. Вечерта щеше да има голямо празненство, с танци, песни и жива картина, представяща Грациите, със свита от богини и с Диана, символизираща ловджийката Елизабет, поемаща короната.

Почетните дами щяха да танцуват като богини, а придворните дами щяха да бъдат Грациите.

— Коя Грация съм аз? — обърна се Летиша Нолис към Робърт, докато той разпределяше ролите в един тих кът на приемната на кралицата.

— Ако имаше Грация, наречена Неточност, вие щяхте да представлявате именно нея — препоръча той. — Или пък, ако имаше Грация на име Флирт, можехте да представлявате нея.

Тя го стрелна с поглед на една истинска Болейн — обещаващ, предизвикателен, неустоим.

— Аз? — каза тя. — Кокетка ли ме наричате? Ето това вече е истинска похвала.

— Замислях го като обида — каза той, като я щипна по брадичката.

— От такъв майстор в занаята, това е голям комплимент.

Той я чукна с пръст по носа, както би сгълчал някое котенце.

— Ти ще бъдеш Целомъдрието — каза той. — Не мога да устоя.

Тя го погледна, като разтвори широко полегатите си, тъмни очи:

— Сър Робърт! — нацупи се тя. — Не знам какво може да съм направила, че така да ви оскърбя. Първо ме наричате неточна, после ме наричате кокетка, а след това казвате, че не можете да устоите да ми дадете ролята на Целомъдрието. Раздразнила ли съм с нещо ваше благородие?

— Съвсем не. Вие сте наслада за окото ми.

— Обезпокоила ли съм ви?

Робърт й намигна. Беше съвсем сигурен, че нямаше да каже на тази млада жена, че понякога му е трудно да откъсне поглед от нея, когато танцуваше, че веднъж, когато беше танцувал с нея и движението на танца я бе накарало да се озове в обятията му, беше почувствал мигновен, неустоим прилив на желание, толкова силен, колко никога преди в живота си не беше изпитвал за толкова кратък миг.

— Как може една такава малка глезла като вас да обезпокои мъж като мен? — попита той.

Тя повдигна вежди.

— Мога да се сетя за дузина начини. Вие не можете ли? Но въпросът не е как бих го направила: а дали го правя?

— Съвсем не, госпожице Безсрамие.

— Целомъдрие, ако обичате. И какво ще нося? — попита тя.

— Нещо ужасно нескромно — обеща й той. — Ще бъдете във възторзи. Но трябва да го покажете на майка си, за да сте сигурна, че ще одобри. Служителите, отговарящи за гардероба на кралицата, са го приготвили за вас. Доста е неприлично.

— Не трябва ли да дойда и да ви го покажа? — попита го тя предизвикателно. — Мога да дойда в покоите ви преди вечеря.

Робърт хвърли поглед наоколо. Кралицата беше дошла от градината и стоеше в една прозоречна ниша, отделена от останалите, разговаряйки поверително с Уилям Сесил. Младият мъж, избран за съпруг на Летиша, се беше облегнал на стената, със скръстени ръце, с изключително намръщено лице. Робърт прецени, че трябва да приключи този очарователен разговор.

— Съвсем определено няма да идвате в покоите ми — каза той. — Ще се опитате да се държите като дама. Можете да проявите известна любезност към горкия млад Деверьо, нещастния ви годеник, докато отида да поговоря с любимата ни господарка.

— Тоест с вашата любима — каза тя дръзко.

Робърт се поколеба и я погледна сериозно.

— Не превишавайте правата си, мистрес Нолис — каза той тихо. — Вие сте пленителна, разбира се, и баща ви е влиятелен човек, а майка ви — любимка на кралицата, но дори те не могат да ви спасят, ако се открие, че разпространявате скандални клюки.