Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Наглеждай го, както би наглеждал собственото си дете — каза той кратко. — Съобщи ми, когато се срещне с кралицата. Искам да знам всяка подробност, искам да знам всяка дума, всеки шепот, всяко изскърцване на пода.

— Той вече се срещна с нея — каза Блаунт с гримаса. — Дойде тук под прикритието на тъмнината миналата вечер, и тя го прие снощи, след вечеря, след като се оттегли да си легне.

Дъдли имаше съвсем ясен и жив спомен за предишната вечер. Беше коленичил в босите й крака, а косата й бе паднала върху лицето му, когато тя се наведе към него, обгръщайки го в обятията си. Беше потрил лице в гърдите и корема й, топли и благоуханни през бельото й.

— Снощи?

— Така се говори.

Томас Блаунт си помисли, че никога не беше виждал господаря си да изглежда толкова мрачен.

— И не знаем нищо за това, какво са си говорили?

— Подхванах следата едва тази сутрин. Съжалявам, милорд. Хората на Сесил го бяха скрили добре.

— Да — каза кратко Дъдли. — Той е господарят на сенките. Е, наблюдавай Аран от сега нататък, и ме дръж в течение.

Знаеше, че би трябвало да сдържи гнева си и да премълчи, но болезнената му гордост и още по-бързо събуждащият се гняв го надвиха. Отвори със замах вратата, като остави книжата да се разлетят от писалището му, подхванати от течението, и изфуча като вихър от стаята си и надолу по виещото се тайно стълбище до градината, където придворните гледаха игра на тенис. Кралицата седеше в стола си отстрани на корта с позлатен сенник над главата, заобиколена от дамите си и гледаше как двама играчи се състезават за наградата: кесия със златни монети.

Робърт се поклони, тя му се усмихна и му посочи с жест да дойде да седне до нея.

— Трябва да те видя насаме — каза той рязко.

Тя веднага обърна глава и забеляза бялата линия около стиснатите му устни.

— Любими, какво не е наред?

— Чух новини, които ме обезпокоиха — беше толкова разгневен, че едва можеше да говори. — Току-що. Трябва да те попитам дали е вярно.

Елизабет беше твърде увлечена, за да му каже да почака до края на турнира, макар че оставаше да се изиграят само няколко гейма. Тя се изправи на крака и всички придворни също се надигнаха: придворните на корта оставиха топката да отскочи от покрива и да се изтъркаля, излизайки от играта. Всичко беше прекратено в очакване какво ще направи кралицата.

— Сър Робърт желае да разговаря с мен насаме — каза тя. — Ще се разходим сами в личната ми градина. Вие, останалите, можете да останете тук и да изгледате турнира до края, и… — тя се огледа бързо наоколо. — Катерина може да връчи наградата вместо мен.

В благодарност за оказаната й чест, Катерина Нолис се усмихна и направи реверанс. Елизабет излезе от двора първа и свърна в личната си градина. Стражите при дървената врата, вградена в сивия камък, скочиха и застанаха мирно, като я отвориха бързо.

— Не пускайте вътре никой друг — нареди им Елизабет. — Сър Робърт и аз искаме да бъдем сами.

Двамата мъже отдадоха чест и затвориха вратата зад тях. В огряната от слънцето пуста градина, Елизабет се обърна към Робърт:

— Е, мисля, че направих достатъчно, за да си спечеля още едно мъмрене от Кат по въпроса за недискретността. Какво има?

Щом видя мрачното му изражение, усмивката се оттегли от лицето й.

— Ах, любими, не гледай така, платиш ме. Какво има? Какво не е наред?

— Граф Аран — каза той, с хаплив тон. — В Лондон ли е?

Тя обърна глава в една посока, после — в друга, сякаш гневният му поглед беше лъч светлина, блеснал върху нея. Той я познаваше толкова добре, че почти можеше да види отрицанията, които бързо прелитаха през ума й. После тя осъзна, че не може да го излъже направо.

— Да — каза неохотно. — Той е в Лондон.

— И се срещна с него снощи?

— Да.

— Дойде при теб тайно, ти го прие насаме?

Тя кимна.

— В спалнята ти?

— Не, в личния ми кабинет. Но, Робърт…

— Прекарала си първата част от нощта с него, а после си дошла при мен. Всичко, което ми разказа за това, че е трябвало да чакаш Летиша Нолис да заспи: всичко това е било лъжа. Била си с него.

— Робърт, ако си мислиш…

— Не си мисля нищо — каза той безцеремонно. — Непоносимо ми е онова, което бих могъл да си помисля. Първо Пикъринг, щом ти обърнах гръб, а сега Аран, макар да сме любовници, признали любовта си.

Тя се отпусна на една кръгла пейка, построена около дъб с широк ствол. Робърт подпря единия си ботуш на пейката до нея, така че се извисяваше над нея. Тя умолително вдигна поглед към него.