Карлос Сафон - Затворникът на рая

Жена ми се усмихна вяло и ме заведе до моята половина от кревата. Помогна ми да си легна, зави ме с одеялото и ме целуна по челото.

— Ще закъснея — рече тя.

Гледах я как тръгва.

— Беа…

Спря се насред коридора и се обърна.

— Обичаш ли ме? — попитах.

— Разбира се, че те обичам. Не бъди глупав.

Чух как вратата се затвори и след малко леките стъпки на Беа в обувките с остри токчета заглъхнаха по стълбите надолу. Взех телефона и зачаках телефонистката да се обади.

— Свържете ме с хотел „Риц“, ако обичате.

Връзката отне няколко секунди.

— Хотел „Риц“, добър ден, какво можем да направим за вас?

— Бихте ли проверили дали един гост е отседнал в хотела ви, моля?

— Ако бъдете така любезен да ми кажете името.

— Каскос. Пабло Каскос Буендия. Мисля, че трябва да е пристигнал вчера…

— Един момент, ако обичате.

Последва дълга минута на очакване, приглушени гласове, пращене по линията.

— Господине…

— Да.

— Не виждам никаква резервация на това име…

Изпитах огромно облекчение.

— А дали е възможно резервацията да е направена на името на някоя фирма?

— Сега ще проверя.

Този път не се наложи да чакам толкова.

— Да, всъщност имахте право. Господин Каскос Буендия. Ето го, апартамент „Континентал“. Резервацията е на името на издателство „Ариадна“.

— Какво казахте?

— Обясних ви, че резервацията на господин Каскос Буендия е направена на името на издателство „Ариадна“. Желаете ли да ви свържа със стаята му, господине?

Слушалката се изплъзна от ръката ми. „Ариадна“ бе издателската фирма, основана от Маурисио Валс преди години.

Каскос работеше за Валс.

Затръшнах телефона и излязох на улицата, решен да проследя жена си със сърце, отровено от подозрения.

Нямаше и следа от Беа сред навалицата, която в този час се точеше покрай Пуерта дел Анхел в посока към Пласа де Каталуня. Предположих, че жена ми бе избрала този път, за да стигне до хотел „Риц“, но при Беа човек никога не можеше да бъде сигурен. Тя обичаше да изпробва различни маршрути, за да стигне до определена цел. След малко се отказах да я търся сред тълпата и реших, че сигурно е взела такси — това щеше повече да подхожда на елегантните дрехи, които си бе облякла за случая.

Отне ми четвърт час, за да стигна до хотела. Въпреки че температурата надали бе повече от десет градуса, аз се потях и не ми достигаше дъх. Портиерът ме изгледа подозрително, но все пак ми отвори вратата с лек поклон. Видът на фоайето ме смути: изглеждаше като сцена за шпионска история или покъртителен романс. Оскъдният ми опит по отношение на луксозните хотели не ме беше подготвил да се ориентирам лесно в такава обстановка. Съгледах плота на рецепцията, зад който един безупречен служител ме наблюдаваше със смесица от любопитство и безпокойство. Приближих се към него с усмивка, която не го впечатли.

— Къде е ресторантът, моля?

Служителят ме гледаше с вежлив скептицизъм.

— Господинът има ли резервация?

— Имам среща с един от гостите на хотела.

Той кимна с хладна усмивка.

— Ще намерите ресторанта в дъното на този коридор, господине.

— Много ви благодаря.

Закрачих натам със свито сърце. Нямах представа какво щях да кажа или да направя, щом се озовях срещу Беа и онзи тип. Бях посрещнат от салонния управител, който ме спря със застиналата си усмивка. Погледът зад нея издаваше неодобрение към облеклото ми.

— Имате ли резервация, господине? — попита той.

Бутнах го встрани и влязох в салона. Повечето маси бяха празни. Една възрастна двойка с мумифициран вид и маниери от деветнайсети век, която тържествено посръбваше супа, прекъсна дегустацията си, за да ме изгледа с неприязън. Още няколко маси бяха заети от сътрапезници с вид на делови хора, придружавани от една-две привлекателни компаньонки, фактурирани вероятно като представителни разходи. Нямаше и помен от Каскос или Беа.

Чух зад гърба си стъпките на салонния управител, който се задаваше с подкрепление от двама келнери. Обърнах се да го погледна с хрисима усмивка.

— Господин Каскос Буендия нямаше ли резервация за два часа? — попитах аз.

— Господин Каскос помоли обядът му да бъде сервиран горе в апартамента му — уведоми ме управителят.

Погледнах часовника си. Показваше два и двайсет. Тръгнах към коридора с асансьорите. Един от портиерите, който ме държеше под око, се опита да стигне до мен, но аз го изпреварих и се шмугнах в асансьора. Натиснах един от бутоните на горните етажи, забравяйки, че нямам представа къде се намира апартамент „Континентал“.