Дан Симънс - Ужас

После някаква неясна, покрита с козина фигура се раздвижва по ледения склон, от който той току-що се беше спуснал, само на десет фута над него и на петнайсет фута западно от него — на един скок разстояние.

— Стой — изрича Крозиър, протягайки напред тежкия пистолет. — Кой е там?

Фигурата не издава нито звук. Тя отново помръдва.

Крозиър не стреля. Захвърля дългия прът, сграбчва фенера и рязко го вдига пред себе си.

Вижда движещата се петниста козина и едва не стреля, но се удържа в последния момент. Фигурата се спуска надолу, движейки се бързо и уверено по леда. Крозиър връща ударника на пистолета си в предишното положение и пуска оръжието обратно в джоба си. Навежда се да вземе ръкавицата си, като продължава да държи фенера в протегната си напред ръка.

Безмълвната дама пристъпва в кръга светлина, кожената й парка и панталоните й от тюленова кожа я правят да прилича на закръглен звяр. Качулката й е ниско спусната, за да я предпазва от вятъра, и Крозиър не може да различи чертите на лицето й.

— По дяволите, жено! — казва той тихо. — На косъм беше да те прострелям. И къде беше изчезнала, дявол да го вземе?

Тя се приближава още повече — почти на разстояние една протегната ръка, — но лицето й остава скрито в сянката на качулката.

Крозиър усеща как внезапно надолу по гърба му се плъзва хлад — спомня си описанието на баба си на призрачното черепоподобно лице на банши, скрито зад черна качулка. Вдига рязко фенера пред себе си.

Лицето на младата жена е напълно материално, в широко отворените тъмни очи се отразява светлината на фенера. Погледът й е безизразен. Крозиър осъзнава, че никога не е виждал изражение на лицето й, освен може би леко любопитство. Дори в деня, в който бяха ранили смъртоносно нейния съпруг — или брат, или баща — и тя беше гледала как мъжът умира, задавяйки се в собствената си кръв.

— Нищо чудно, че хората те смятат за вещица и за въплъщение на пророк Йона — казва Крозиър.

На кораба, пред хората си, той винаги се държи учтиво и официално с ескимоската, но сега не е нито на кораба, нито пред подчинените си. За пръв път се е оказал насаме с проклетата жена далеч от кораба. И е много измръзнал и много уморен.

Безмълвната дама го гледа втренчено. После тя протяга напред облечената си в ръкавица ръка. Крозиър смъква фенера към дланта й и вижда в нея нещо меко и сиво, подобно на риба, от която са били изкормени всички вътрешности и е останала само кожата.

Той осъзнава, че това е моряшки вълнен чорап.

Крозиър го взима, напипва буцата във вътрешността му и за миг го изпълва увереност, че тази буца е част от човешко стъпало, може би предната, с пръстите, все още розова и топла.

На Крозиър му се беше случвало, във Франция, да разговаря с хора, служили в Индия. Беше чувал истории за върколаци и тигролаци. В Земята на Ван Димен, където беше срещнал София Кракрофт, тя му беше разказала местните легенди за аборигени, способни да се превръщат в местен звяр, наречен тасманийски дявол.

Той разтърсва чорапа, гледайки Безмълвната дама в очите. Те са черни и бездънни като дупките в леда, през които екипажът на „Ужас“ спускаше мъртъвците, преди дори и тези дупки да замръзнат.

Оказа се, че в чорапа има не част от стъпало, а парче лед. Но самият чорап все още не беше замръзнал. Значи вълната не се е намирала дълго време на температура минус шейсет градуса 33 33 Около минус петдесет и един градуса по Целзий. . Логично е да се предположи, че жената го е донесла от кораба, но, кой знае защо, Крозиър не смята така.

— Стронг? — пита капитанът. — Евънс?

Безмълвната не реагира на имената.

Крозиър въздъхва, напъхва чорапа в джоба на шинела си и вдига пръта.

— По-близо сме до „Еребус“, отколкото до „Ужас“ — казва той. — Ще ти се наложи да дойдеш с мен.

Крозиър обръща гръб на ескимоската — чувствайки, че от врата му надолу по гърба отново плъзва хлад — и закрачва срещу насрещния вятър, по скърцащия сняг, към вече забелязващите се контури на кораба близнак на „Ужас“. Малко по-късно той дочува меките стъпки на жената зад гърба му.

Изкатерват се на последния торос и Крозиър вижда, че „Еребус“ е осветен по-ярко, отколкото когато и да било по-рано. Дузина или повече фенери висят на рангоута само откъм видимия ляв борд на скования от леда, нелепо издигнат и силно наклонен кораб. Безсмислено пилеене на масло.

„Еребус“, знае Крозиър, е пострадал повече от „Ужас“ през последните две зими. Освен изкривения през миналото лято вал на гребния винт — който по замисъла на конструкторите би трябвало да се прибира, но не беше успял да направи това навреме и да избегне повредата при сблъсъка с подземен лед по време на юлското щурмуване на ледовете — и загубата на самия гребен винт, флагманът беше претърпял и по-големи повреди от своя кораб близнак заради натиска на ледовете през последните две зими. Ледът в относително безопасното убежище в залива на остров Бичи беше изкривил, разцепил и разхлабил в много по-голяма степен дъските от корпуса на „Еребус“, отколкото на „Ужас“; рулят на флагмана се беше счупил при отчаяния им опит да се втурнат към Северозападния проход през миналото лято; от студа бяха изпопадали повече болтове, нитове и метални скоби именно на кораба на сър Джон; беше изпопадала или изкривена много по-голяма част от металната обшивка за разбиване на леда на „Еребус“, отколкото на „Ужас“. И макар че „Ужас“ също е издигнат и здраво стиснат от леда, през последните два месеца от тази трета полярна зима на експедицията КНВ „Еребус“ е издигнат върху истински леден пиедестал, при това налягането на леда върху корпуса е направило големи процепи по корпуса — по носовата част на десния борд, кърмовата част на левия борд и по средата на дъното.