Дан Симънс - Ужас

Удаваше ни се да избягваме младия лед покрай бреговете — а той е вече сериозно нещо. Зад него е крайбрежният лед, способен да пробие обвивките дори на кораби с подсилени корпуси като този тук и на „Ужас“ отпред. Но, както казах, успявахме да се държим далеч от този лед… досега.

Рийд се обливаше в пот и явно не му се искаше да говори толкова дълго, но той беше наясно, че още не е отговорил напълно на въпроса на сър Джон. Изкашля се и продължи:

— Така че, сър Джон и ваши милости, ние нямаме особен проблем с натрошения лед, по-дебелия дрейфуващ лед и ледените парчета, които са се откъснали от истинските айсберги; засега успяваме да ги избягваме заради широките проходи и откритите водни пространства, които намирахме. Но обстановката се променя. Сега, когато нощите се удължават, ледената кора става постоянна и ние все по-често срещаме потоци от буцест лед. Именно тези потоци от буцест лед безпокоят мен и господин Бланки.

— И защо, господин Рийд? — попита сър Джон. На лицето му беше изписано отегчение, обичайно за него при обсъждането на ледовата обстановка. За сър Джон ледът си беше лед — нещо, което трябва да бъде разцепено и преодоляно.

— Заради снега — каза Рийд. — Заради дебелия сняг върху тях, сър, и заради равнището на водата по време на прилив. Подобно нещо винаги е признак за наличието на стари ледени полета отпред, сър, за проклет паков лед и точно там ще заседнем. Навсякъде на юг и на запад, докъдето ни стига погледът или можем да достигнем с шейните, има паков лед, господа, единствено на юг от остров Крал Уилям е възможно да има свободна от лед вода.

— Северозападният проход — каза тихо командир Фицджеймс.

— Вероятно — каза сър Джон. — Много вероятно. Но за да се доберем дотам, ще трябва да преодолеем повече от сто мили паков лед — може би дори двеста мили. Разбрах, че ледовият лоцман на „Ужас“ има теория, обясняваща влошаването на ледовата обстановка на запад от нас. Господин Бланки?

Томас Бланки не се изчерви. Речта на по-възрастния ледови лоцман беше експлозивно стакато от срички, резки като стрелбата на мускет.

— Навлизането в паковите ледове е сигурна смърт. Ние отидохме твърде далеч. Факт е, че откакто излязохме от протока Пил, наблюдаваме възможно най-лошия поток от дрейфуващ лед, който може да съществува на север от Бафиново море, и обстановката се влошава с всеки изминал ден.

— Защо така, господин Бланки? — попита командир Фицджеймс. — Сега, в края на сезона, доколкото разбирам, трябва да са останали канали между ледовете, докато морето още не е замръзнало окончателно, а по-близо до континента — да речем на югозапад от полуострова на Земята на крал Уилям — би трябвало още месец или повече да има свободна от ледове вода.

Ледовият лоцман Бланки поклати глава.

— Не. Ние не наблюдаваме ледена каша или ледена кора, господа, а паков лед. Той се придвижва насам от северозапад. Представлява нещо като гигантски глетчер, от който се откъсват айсберги, замразяващи морето на стотици мили в движението си на юг. По-рано бяхме защитени от него, но вече не сме.

— Защитени по какъв начин? — попита лейтенант Гор, поразително привлекателен и обаятелен офицер.

На този въпрос отговори капитан Крозиър, кимайки на Бланки да отстъпи назад.

— Чрез всички острови, намиращи се на запад от нас, докато се придвижвахме на юг, Греъм — каза ирландецът. — Както преди година установихме, че Земята на Корнуолис е остров, така днес знаем, че Земята на принц Уелски е остров Принц Уелски — част от него преграждаше пътя на потока дрейфуващ лед, преди да излезем от протока Пил. Сега ни е ясно, че това е същински паков лед, който на северозапад от нас е принуден да се движи на юг между островите — вероятно докато стигне до самия континент. Каквито и свободни от лед води да са останали край бреговете — няма да е задълго. Ние също няма да издържим дълго, ако продължим напред и се опитаме да презимуваме сред паковия лед в открито море.

— Това е вашето мнение — каза сър Джон. — И ние ви благодарим за него, Франсис. Но сега трябва да определим нашия курс на действие. Да… Джеймс?

Командир Фицджеймс, както винаги, изглеждаше уверен, както подобава на един командващ офицер. Той даже беше напълнял по време на пътуването, така че копчетата на униформата му изглеждаха сякаш ще се скъсат всеки момент. Бузите му бяха зачервени, а русата му коса се спускаше на по-големи къдрици, отколкото беше имал в Англия. Той се усмихна на всички, седнали около масата.