Дан Симънс - Ужас

„Еребус“ продължаваше да води, на него се падаше да пробива ледовете като флагман и като кораба с по-мощен — с пет конски сили — парен двигател, ала — проклятие! — при сблъсък с подводен лед дългият вал на гребния винт се изкриви и престана да функционира както трябва, така че „Ужас“ излезе на водеща позиция.

Когато заледените брегове на Земята на крал Уилям се показаха на не повече от петдесет мили южно пред тях, корабите излязоха иззад прикритието на огромния остров на север от тях — същият този остров, който им беше преградил пътя на северозапад покрай нос Уокър, по курса, който на Франклин му беше наредено да следва, и така го беше принудил да се насочи на юг през протока Пил и други неизследвани до момента протоци — и ледовете на юг и запад от тях отново станаха подвижни и почти монолитни. Корабите загубиха скорост и започнаха едва да пълзят. Ледът стана по-дебел, започнаха по-често да се срещат айсберги, каналите станаха по-тесни и разстоянията между тях се увеличиха.

Тази сутрин, 3 септември, сър Джон събра на съвещание капитаните си, старшите офицери, инженерите и ледовите лоцмани. Всички се побраха спокойно в личната каюта на сър Джон, намираща се на мястото, на което в КНВ „Ужас“ беше каюткомпанията на офицерите с библиотеката и латерната. Помещението беше широко дванайсет фута и дълго цели двайсет фута, с отделна тоалетна, разположена откъм страната на десния борд. Личната тоалетна на Франклин не отстъпваше по размер на каютите на капитан Крозиър и на останалите офицери.

Едмънд Хор, стюардът на сър Джон, разтегна масата, за да могат да се съберат около нея всички присъстващи офицери — командир Фицджеймс, лейтенант Гор, лейтенантите Левеконт и Феърхолм от „Еребус“, капитан Крозиър и лейтенантите Литъл, Ходжсън и Ървинг от „Ужас“. Освен тези осем офицери, седнали от двете страни на масата — сър Джон зае главното място до стената откъм десния борд, близо до входа на личната си тоалетна, — на съвещанието присъстваха, застанали край далечния край на масата, двамата ледови лоцмани, господин Бланки от „Ужас“ и господин Рийд от „Еребус“, както и двамата инженери — господин Томпсън от кораба на Крозиър и господин Грегъри от флагмана. Сър Джон беше поканил да присъства и един от лекарите, Стенли от „Еребус“. Стюардът на Франклин сервира вино, кашкавал и сухари и за известно време протече непринуден разговор, докато сър Джон не призова събранието да започне.

— Господа — каза сър Джон, — сигурен съм, че знаете защо сме се събрали тук. През последните два месеца благодарение на Божието милосърдие експедицията ни се придвижва много успешно. Отдалечихме се поне на триста и петдесет мили от остров Бичи. Нашите съгледвачи, както и онези, които изпращаме на разузнаване с шейните, продължават да докладват за свободно от лед море на юг и на запад от нас. Може би все още е възможно — с Божията помощ — да достигнем открито море и да преминем през Северозападния проход тази есен.

Ала ледът на запад от нас, както разбирам, хем става по-дебел, хем се разпростира. Господин Грегъри докладва, че водещият вал на „Еребус“ е получил повреда при сблъсък с леда и че макар и все още да можем да се движим с парна тяга, ефективността на флагмана се е снижила. Запасите ни от въглища намаляват. Скоро ще настъпи новата зима. С други думи, господа, тук и сега трябва да решим какъв курс на действие и каква посока ще изберем. Мисля, че ще е справедливо да отбележа, че успехът или неуспехът на нашата експедиция ще зависят от решението, което ще вземем тук.

Настана продължителна тишина.

Сър Джон направи знак на червенобрадия ледови лоцман на „Еребус“.

— Може би ще бъде полезно, преди да разгледаме възможностите и да започнем дискусията, да изслушаме нашите ледови лоцмани, инженерите и лекаря. Господин Рийд, бихте ли изложили на присъстващите онова, което ми разказахте вчера за настоящата ледова обстановка и прогнозите ви за развитието й?

Рийд, застанал в далечния край на масата, откъм страната на офицерите от „Еребус“, се изкашля. Ледовият лоцман беше свит човек, така че необходимостта да говори пред толкова високопоставена компания накара лицето му да придобие цвета на брадата му.

— Сър Джон… господа… за никого не е тайна, че ние имахме дяв… такова… страшен късмет с ледовата обстановка, откакто се освободихме от ледовете през май и откакто напуснахме подслона си край остров Бичи в началото на юни. Докато бяхме в протоците, плавахме предимно сред ледена каша. Тя не е проблем. През нощите — онези няколко часа мрак, които тук наричаме нощи — разсипахме с носовете ледена кора, като онази, която наблюдаваме през последната седмица, тъй като морето постоянно е на границата на замръзване, но тя също не е особен проблем.