Дан Симънс - Ужас

— Да изоставим „Еребус“? — повтори отново сър Джон. Той не изглеждаше нито ядосан, нито сърдит — само озадачен от абсурдността на предложението, което се обсъжда.

— На борда на „Ужас“ ще бъде доста тясно — отбеляза Фицджеймс. Изглежда, той обмисляше сериозно предложението.

Капитан сър Джон се обърна надясно и се вторачи в любимия си офицер. На лицето му бавно се изписа усмивката на човек, на когото нарочно не са обяснили някоя шега, но той би искал да научи обяснението й.

— Тясно, но не чак толкова, че да не може да се издържи месец или два — рече Крозиър. — Моят дърводелец господин Хъни и вашият, господин Уийкс, ще организират работата по преместването на вътрешните прегради — всички офицерски каюти ще бъдат ликвидирани освен каюткомпанията, която може да се приспособи за каюта на сър Джон, и може би офицерската столова. По такъв начин ще получим достатъчно място дори за да прекараме още една година или повече в ледовете. Ако не друго, тези стари бомбардировачи имат доста свободно пространство на долните палуби.

— Но прехвърлянето на въглищата и запасите от продукти ще отнеме известно време — каза лейтенант Левеконт.

Крозиър отново кимна.

— Помолих корабния ми домакин, господин Хелпман, да направи предварителни изчисления. Вие навярно помните, че господин Голднър, доставчикът на консерви с храна за експедицията, не спази срока и докара по-голямата част от стоката си само две седмици преди отплаването, и ни се наложи на практика да товарим корабите отново. Но ние успяхме да направим това до деня на отплаването. Господин Хелпман смята, че ако двата екипажа работят през цялата светла част на денонощието и спят през половината от отреденото за сън време, ще можем да натоварим всичко от „Еребус“ на „Ужас“ за по-малко от три дни. За няколко седмици ще ни е доста тясно, но експедицията ни все едно започва отново — ще имаме изобилие от въглища, запас от храна за още една година и кораб в напълно изправно състояние.

— Всичко на една карта — повтори ледовият лоцман Бланки.

Сър Джон поклати глава и се изкикоти, сякаш най-накрая е разбрал шегата.

— Е, Франсис, това е много… интересна … хипотеза, но, разбира се, ние няма да изоставим „Еребус“. Както няма да изоставим и „Ужас“, ако с вашия кораб се случи някоя дребна неприятност. И така, единственото, което не чух на тази маса днес, е предложение да се върнем . Прав ли съм, че никой не предлага това?

В каютата цареше тишина. Някъде отгоре долитаха тропането и скърцането на пемзите, с които моряците търкаха за втори път този ден палубата.

— Много добре, значи е решено — каза сър Джон. — Продължаваме напред. Не само защото получените заповеди ни задължават да направим това, но и защото както няколко от вас отбелязаха, господа, безопасността ни нараства, когато сме близо до суша, дори и тази суша да е негостоприемна като ужасните острови, покрай които преминахме. Франсис, Джеймс, можете да съобщите на екипажите си взетото решение.

Сър Джон се изправи.

За няколко секунди останалите капитани, офицери, ледови лоцмани, инженери и лекари застинаха смаяно на местата си, но после флотските офицери бързо се изправиха, кимнаха и започнаха един след друг да излизат от обширната каюта на сър Джон. Не за първи път Крозиър се огледа и се усмихна вътрешно при мисълта, че неговата каюта на „Ужас“ би могла да се побере в тоалетната на сър Джон.

Лекарят Стенли дръпна командир Фицджеймс за ръкава, когато всички тръгнаха по тесния коридор и затропаха нагоре по трапа, водещ към палубата.

— Капитане — каза Стенли, — сър Джон не ми даде думата, но исках да уведомя всички за нарастващото количество консерви с развалена храна, на които попадаме.

Фицджеймс се усмихна, но освободи ръката си.

— Ще намерим време, за да доложите на капитан сър Джон лично за това, господин Стенли.

— Но аз вече му доложих лично — продължаваше да упорства лекарят. — Исках да информирам и останалите офицери, в случай че…

— По-късно, господин Стенли — каза командир Фицджеймс.

Лекарят продължи да говори нещо, но Крозиър вече се беше отдалечил и не го чуваше — той махна на Джон Лейн, боцмана си, да доближи двуместната си лодка до борда, за да може, докато още е слънчево, да се върнат обратно по тесния канал до носа на „Ужас“ затънал в постепенно удебеляващия се паков лед. От комина на водещия кораб все още се вдигаше черен дим.

След като поеха на югозапад през паковия лед, двата кораба се придвижваха бавно напред още четири дни; КНВ „Ужас“ гореше въглища в огромни количества, принуден да използва парния си двигател на пълна мощност, за да си пробива път през постоянно удебеляващия се паков лед. Проблясъците на възможни свободни от лед води на юг вече не се забелязваха дори в слънчеви дни.