Дан Симънс - Ужас

Помощник-калафатникът се изсмя.

— Джонсън вече ни намери, Крозиър. По-точно ние го намерихме.

Той протегна ръка зад себе си и измъкна една конопена торба от снега.

— Как обичаше да наричаш Джонсън насаме, крал Крозиър? Твоята силна дясна ръка? Ето я. — Той подхвърли една гола и окървавена дясна ръка, отрязана точно над лакътя, и я проследи с поглед как пада в краката на Крозиър.

Капитанът не я погледна.

— Нещастна жалка плюнка такава. Ти си — и винаги си бил — нищожество.

Лицето на Хики се изкриви, лунната светлина го променяше в нещо нечовешко. Тънките му устни се разтегнаха, оголвайки дребните му зъби в гримаса, каквато можеше да се види само при жертвите на скорбута в предсмъртните им часове. В очите му проблясваше нещо по-силно от безумие, нещо повече от обикновена омраза.

— Магнъс — каза Хики, — удуши капитана. Бавно.

— Добре, Корнилиъс — каза Магнъс Менсън и затътри крака напред.

Гудсър се опита да изтича напред, но Голдинг го хвана бързо с едната си ръка, а с другата притисна пушката към главата му.

Крозиър не помръдна и едно мускулче, докато великанът пристъпваше тромаво към него. Когато сянката му падна върху капитана и върху Джордж Томпсън, който го държеше, последният леко отстъпи назад. Крозиър залитна заедно с него, след което рязко се дръпна напред, освободи лявата си ръка и бръкна в левия джоб на шинела си.

Голдинг едва не натисна спусъка, което щеше да отнесе половината череп на Гудсър — толкова силно се стресна, когато от джоба на капитанския шинел избухна пламък и приглушеният гръм на два изстрела се понесе над леда и се отрази в гората от ледени върхове.

— Опа — каза Магнъс Менсън, вдигайки бавно ръце към корема си.

— Дявол да го вземе — рече спокойно Крозиър. Той беше стрелял по невнимание и през двете цеви на двузарядния пистолет.

— Магнъс! — извика Хики и се хвърли към великана.

— Мисля, че капитанът ме простреля, Корнилиъс — каза Менсън. В гласа му прозвуча смущение и леко недоумение.

— Гудсър — извика Крозиър, възползвайки се от всеобщото объркване. Капитанът рязко се завъртя, изрита Томпсън с коляно в слабините и се освободи. — Бягай!

Лекарят се опита. Той се дърпаше, блъскаше и почти успя да се освободи от хватката на младия Голдинг, но младежът го препъна, събори го по корем, затисна гърба му с коляно и допря двуцевната пушка към тила на Гудсър.

Крозиър се отдалечаваше с големи скокове към ледената гора.

Хики спокойно взе пушката на Ричард Ейлмър, прицели се и стреля през двете цеви.

Върхът на един леден издатък се пръсна на парчета и се посипа надолу в същия момент, в който Крозиър падна по корем на земята и започна да се плъзга по леда и тънкия слой от собствената си кръв.

Хики върна оръжието на Ейлмър, разкопча куртката и жилетката на Менсън и разкъса ризата му и мръсното бельо.

— Доведи тук шибания доктор — изкрещя той на Голдинг.

— Не боли много, Корнилиъс — изръмжа Магнъс Менсън. — По-скоро ме гъделичка.

Голдинг изблъска към него Гудсър. Лекарят си сложи очилата и огледа двете дупки от куршуми.

— Не съм сигурен, но ми се струва, че двата малокалибрени куршума не са успели да пробият подкожната мазнина на господин Менсън, да не говорим за мускулната тъкан. Боя се, че това са само две незначителни повърхностни рани. Сега мога ли да прегледам капитан Крозиър, господин Хики?

Хики се изсмя.

— Корнилиъс! — изкрещя Ейлмър.

Крозиър, оставяйки след себе си кървава следа и късчета от връхните си дрехи, се беше вдигнал на четири крака и пълзеше към гъстите сенки на върховете на глетчери. Сега с усилие се изправи на крака и залитайки като пиян, пое към ледените колони.

Голдинг се изкиска и вдигна пушката си.

— Не! — изкрещя Хики. Той измъкна от джоба си големия пистолет на Крозиър и внимателно се прицели.

На двайсет фута от ледените върхове Крозиър погледна назад през рамото си.

Хики стреля.

От удара на куршума Крозиър се завъртя на място и падна на колене. Тялото му омекна, но той напрегна сили и опря едната си ръка в леда, опитвайки се да се изправи.

Хики направи пет крачки напред и отново стреля.

Крозиър беше отхвърлен назад и падна по гръб с вдигнати колене.

Хики направи още две крачки, прицели се и отново стреля. Единият крак на Крозиър потрепна и се изпъна на леда, когато куршумът проби капачката или мускулите под коляното. Капитанът не издаде нито звук.

— Корнилиъс, скъпи. — Магнъс Менсън говореше с хленчещия тон на ранено дете. — Коремът започва да ме боли.