Дан Симънс - Ужас

Крозиър тръгна към тълпата толкова рязко, че Ходжсън отстъпи две крачки назад и се сблъска с гиганта идиот Менсън.

— Какво искате, хора? — попита рязко Крозиър. Понеже не желаеше да звучи пресипнало, той вложи колкото можа повече сила и властност в гласа си. — Какво става тук, по дяволите?

— Трябва да поговорим с вас, капитане — каза Ходжсън. Гласът на младия човек трепереше от вълнение.

— За какво? — Крозиър държеше дясната си ръка в джоба. Той видя как доктор Гудсър надниква от палатката на лазарета и зяпва изненадано тълпата. Крозиър изброи двайсет и трима души в групата и въпреки ниско нахлупените уелски перуки и прикриващите лицата шалове вече разпознаваше всички до един. Щеше да ги запомни.

— За връщането ни обратно — каза Ходжсън.

Хората зад него подкрепиха думите му с неясната глъчка, характерна за тълпите от метежници.

Капитанът не реагира веднага. Едната добра новина беше, че ако това беше активен метеж — ако всички мъже, включително Ходжсън, Мейл и Синклер, се бяха разбрали да вземат властта в експедицията със сила, — Крозиър вече щеше да е мъртъв. Те щяха да пристъпят към действие в полунощния сумрак.

Втората и последна добра новина бе, че макар и двама или трима от моряците да носеха пушки, цялото останало оръжие беше взето от шейсет и шестимата мъже, тръгнали на лов сутринта.

Крозиър мислено си отбеляза никога вече да не отпраща от лагера всички морски пехотинци едновременно. Тоузър и останалите изгаряха от нетърпение да ловуват. Капитанът беше толкова уморен, че ги пусна, без изобщо да премисли нещата.

Крозиър огледа тълпата, прехвърляйки поглед от едно лице на друго. Най-малодушните незабавно свеждаха очи, срамувайки се да срещнат погледа му. По-силните личности — като Мейл и Синклер — му отвръщаха. Хики се вторачи в капитана с поглед, който беше толкова студен, че би могъл да принадлежи на някоя от белите мечки — или може би на самата твар от ледовете.

— Връщането ни къде? — попита рязко Крозиър.

— В лагера „У-ужас“ — заекна Ходжсън. — Там останаха консервирани продукти, печки и някакви въглища. И част от лодките.

— Не ставайте глупави — каза Крозиър. — Намираме се поне на шейсет и пет мили от лагера „Ужас“. Ще стигнете в него чак през октомври — същинската зима, — ако изобщо успеете да се доберете дотам.

Ходжсън посърна, но марсовият старшина на „Еребус“ каза:

— Много по-близо сме до лагера, отколкото до реката, към която се трепем да мъкнем лодките.

— Това не е вярно, господин Синклер — възрази Крозиър. — Според изчисленията на мен и на лейтенант Литъл се намираме на по-малко от петдесет мили от залива с реката.

— От залива — повтори подигравателно един моряк на име Джордж Томпсън. Той беше известен като пияница и лентяй. Крозиър не можеше да хвърли първия камък в него заради пиянството, но презираше лентяйството му. — Устието на реката на Бак е на петдесет мили надолу по залива — продължи Томпсън. — На повече от сто мили оттук.

— Внимавайте с тона си, Томпсън — предупреди го Крозиър с толкова тих и страшен глас, че нахалникът примигна и сведе поглед. Капитанът отново огледа тълпата и заговори на всички: — Няма значение дали устието на реката на Бак се намира на четирийсет или петдесет мили надолу по залива. Има добри шансове да има открита вода… така че ще плаваме с лодките, а няма да ги теглим. А сега се връщайте към задълженията си и забравете за тези глупости.

Няколко от мъжете се размърдаха, но Магнъс Менсън стоеше до тях като стена, удържаща езерото на неподчинението им.

— Ние искаме да се върнем на „Ужас“, капитане — обади се Рубен Мейл. — Смятаме, че там ще имаме по-добри шансове.

Сега беше ред на Крозиър да примигне объркано.

— Да се върнете на „Ужас“? Божичко, Рубен, сигурно до кораба има повече от деветдесет мили, при това не само през неравната територия, през която преминахме, но и през паковия лед. Лодките и шейните няма да издържат такова пътуване.

— Ще вземем само една лодка — каза Ходжсън. Мъжете зад него зашумяха в знак на съгласие.

— Какво значи „една лодка“, по дяволите?

— Една лодка — настоя Ходжсън. — Една лодка върху една шейна.

— Дойде ни до гуша от това теглене във впряговете — каза Джон Морфин, морякът, който беше пострадал сериозно по време на карнавала.

Крозиър не обърна внимание на Морфин и каза на Ходжсън:

— Лейтенант, по какъв начин смятате да съберете двайсет и трима души в една лодка? Дори и да откраднете един от велботите, в него ще се съберат само десет или дванайсет от вас, с минимално количество припаси. Или разчитате, че десет или дванайсет души от групата ви ще умрат, преди да се доберете до лагера? А те ще умрат, знаете това. Много повече от десет.