Дан Симънс - Ужас

Дузината мъже постояха известно време в мълчание на мястото на убийството. Там почти не беше останало нещо за гледане. Фуражката на Джон Ървинг беше отнесена от вятъра до близката скала и Фар я донесе. На заледените камъни се виждаше замръзнала кръв, а до тъмното петно лежеше купчината човешки вътрешности. И няколко парцала от разкъсани дрехи.

— Лейтенант Ходжсън, господин Фар — каза Крозиър, — когато господин Хики ви доведе тук, вие видяхте ли някакви следи от присъствието на ескимосите на това място?

Ходжсън изглеждаше объркан от въпроса. Фар отговори:

— Нищо освен кървавото им дело, сър. Допълзяхме до върха на хълма, погледнахме надолу в долината през далекогледа на господин Ходжсън и ги видяхме. Все още се биеха за далекогледа на Джон и останалата част от плячката.

— Видяхте ли ги да се бият помежду си? — попита рязко Крозиър.

Пеглър не си спомняше да е виждал своя капитан — или който и да е капитан, под чието командване беше служил някога — да изглежда толкова изморен. През последните дни и седмици очите на Крозиър бяха видимо хлътнали. Гласът му, винаги басов и заповеден, сега беше силно пресипнал. От очите му сякаш всеки момент щеше да потече кръв.

Напоследък Пеглър беше научил доста неща за кръвотечението. Още не бе казал на приятеля си Джон Бриджънс, но чувстваше остро симптомите на скорбута. Мускулите, с които някога се гордееше, постепенно атрофираха. Плътта му беше покрита със синини. През последните десет дни беше изгубил два зъба. Всеки път, когато чистеше останалите си зъби, по четката оставаше кръв. И всеки път, когато клякаше, за да се облекчи, той изкарваше кръв.

— Дали съм видял как ескимосите се бият помежду си? — повтори Фар. — Всъщност не, сър. Обаче се смееха и се бутаха. А двама от мъжете си дърпаха един друг от ръцете хубавия месингов далекоглед на Джон.

Крозиър кимна.

— Хайде да се спуснем в долината, господа.

Пеглър беше потресен при вида на кръвта. Досега никога не беше виждал място, където се е водила битка, дори незначителна схватка като тази, и макар да се беше подготвил вътрешно за вида на мъртвите тела, той не си беше представял колко червена ще изглежда пролятата кръв върху снега.

— Някой е бил тук — каза лейтенант Ходжсън.

— Какво имате предвид? — попита Крозиър.

— Някои от телата са преместени — поясни младият лейтенант, показвайки един мъж, после втори, а след това и старицата. — И са им снети връхните дрехи — кожени палта като онова, което носи Безмълвната дама, — а на някои им няма ръкавиците и дори ботушите. Както и няколко от оръжията… харпуни и копия. Виждате ли отпечатъците в снега, където лежаха вчера. Няма ги.

— Сувенири? — изрече рязко Крозиър. — Нима хората ни…

— Не, сър — отвърна Фар бързо и твърдо. — Ние изхвърлихме от шейната няколко кошници, съдове за готвене и други неща, за да направим място, и я издърпахме на хълма, за да натоварим на нея тялото на лейтенант Ървинг. Оттогава до пристигането ни в лагера Ужас всички бяхме заедно. Никой не е изоставал от отряда.

— Някои от кошниците и съдовете също липсват — каза Ходжсън.

— Тук като че ли има някои нови следи, но е трудно да се каже, тъй като снощи духаше вятър — каза помощник-боцманът Джонсън.

Капитанът обикаляше от тяло до тяло и ги преобръщаше, ако лежаха с лицето надолу. Изглежда, изучаваше лицата им. Пеглър забеляза, че не всички убити са мъже — сред тях имаше и момче. Едно от телата беше на стара жена, чиято отворена уста, сякаш замразена от смъртта във вечен беззвучен писък, приличаше на черна яма. Имаше много кръв. Един от местните беше прострелян с пушка от близко разстояние, може би след като е бил ранен от мускет или винтовка. Задната половина на главата му липсваше.

След като разгледа всички лица, сякаш се надяваше да намери някакви отговори в тях, Крозиър се изправи. Лекарят Гудсър, който също оглеждаше мъртвите, каза нещо тихо в ухото на капитана, придърпвайки надолу шала си и шала на капитана. Крозиър отстъпи назад и погледна Гудсър като че ли изненадано, след което кимна.

Лекарят се отпусна на едно коляно до един от мъртвите ескимоси и извади от чантата си няколко хирургически инструмента, сред които дълъг нож с извито и назъбено острие, напомнящ на Пеглър за трионите, които използваха, за да отрежат парчета лед от железните резервоари със замръзнала вода в трюма на „Ужас“.

— Доктор Гудсър трябва да изследва стомасите на няколко диваци — каза Крозиър.