Дан Симънс - Ужас

Разпитът на Хики, проведен от Крозиър в капитанската палатка посред нощ, беше кратък и напрегнат.

— Добро ви утро, капитане. Искате ли да ви разкажа онова, което разказах на капитан Фицджеймс и…

— Свалете горните си дрехи, господин Хики.

— Простете, сър?

— Чухте ме.

— Да, сър, но ако искате да чуете какво се случи, докато диваците убиваха пред очите ми клетия господин Ървинг…

— Лейтенант Ървинг, помощник-калафатник. Чух историята ви от капитан Фицджеймс. Искате ли да добавите нещо към нея, или да внесете някакви поправки?

— Ъъъ… не, сър.

— Свалете връхните си дрехи. И ръкавиците.

— Да, сър. Ето, сър, така добре ли е? Да ги оставя ли на…

— Пуснете ги на пода. Куртките също.

— Куртките ли, сър? Тук е дяволски студено… да, сър.

— Господин Хики, защо сам пожелахте да отидете да търсите лейтенант Ървинг, когато той е отсъствал по-малко от час? Никой друг не се е тревожил за него.

— О, не мисля, че сам пожелах, капитане. Доколкото си спомням, господин Фар ме помоли да отида да потърся…

— Господин Фар докладва, че вие няколко пъти сте попитали дали не закъснява лейтенант Ървинг и сте пожелали да отидете да го потърсите сам, докато останалите са си почивали след обяда. Защо сте постъпили така, господин Хики?

— Щом господин Фар го казва… значи сигурно сме се притеснявали за него, капитане. За лейтенанта, искам да кажа.

— Защо?

— Мога ли да си облека куртките и връхните дрехи, капитане? Дяволски студено е…

— Не. Свалете жилетката и пуловера. Защо се притеснявахте за лейтенант Ървинг?

— Ами момчетата и аз… нали разбирате, капитане.

— Не.

— Ние просто се тревожехме, че един от отряда ни липсва. Освен това ми беше студено, сър. Седяхме, докато ядяхме студената храна, която носехме със себе си. Помислих си, че ще се сгрея, ако тръгна по следите на лейтенанта и се убедя, че всичко с него е наред.

— Покажете ми ръцете си.

— Моля, капитане?

— Ръцете ви.

— Да, сър. Извинявам се за треперенето, сър. Цял ден не мога да се стопля, а сега, когато съм съблечен до ризата и…

— Обърнете ги. С дланите нагоре.

— Да, сър.

— Това под ноктите ви кръв ли е, господин Хики?

— Възможно е, капитане. Знаете как се получава.

— Не. Обяснете ми.

— Ами ние от месеци не сме се къпали заради липсата на вода, сър. И при наличието на скорбут и дизентерия, когато се появява кръв при ходенето по нужда…

— Да не би да ми казвате, че флотски подофицер на моя кораб си бърже задника с пръсти, господин Хики?

— Не, сър… имам предвид… може ли да се облека, капитане? Сам виждате, че не съм ранен или нещо такова. Тоя студ може да свие и мъжкото…

— Свалете ризите и долното бельо.

— Сериозно ли говорите, сър?

— Не ме карайте да повтарям, господин Хики. Тук нямаме карцер. Всеки мъж, когото изпратя в карцера, ще прекара времето на наказанието, прикован към някой от велботите.

— Ето, сър. Така добре ли е? Тяло като тяло, само че измръзнало. Ако ме види сега горката ми жена…

— В документите ви не пише, че сте женен, господин Хики.

— О, моята Луиза е мъртва от вече седем години, капитане. От шарка. Бог да успокои душата й.

— Защо сте казали на няколко моряци, че когато дойде моментът да се убиват офицерите, лейтенант Ървинг трябва да е пръв?

— Никога не съм казвал нещо такова, сър.

— Докладваха ми, че сте правили и други метежнически изявления още преди карнавала, господин Хики. Защо сте посочили специално лейтенант Ървинг? Какво ви е направил този офицер?

— Ами нищо, сър. Никога не съм казвал нещо подобно. Извикайте човека, който е говорил такива неща за мен, и аз ще го улича в лъжа и ще го заплюя в очите.

— Какво ви е причинил лейтенант Ървинг, господин Хики? Защо сте казвали на моряците и от „Еребус“, и от „Ужас“, че Ървинг е развратник и лъжец?

— Заклевам ви се капитане… извинете, че ми тракат зъбите, капитане, но Бога ми, на голо в нощта е много студено. Кълна ви се, че никога не съм казвал нещо подобно. Мнозина от нас се отнасяха към клетия лейтенант Ървинг като към син, капитане. Като към син. Само от тревога за него реших да отида да проверя дали всичко е наред. И добре, че го направих, сър, защото иначе никога нямаше да хванем кръвожадните копелета, които…

— Облечете се, господин Хики.

— Да, сър.

— Не тук. Отвън. Махайте ми се от погледа.

— Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение — говореше с напевен глас Фицджеймс. — Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи. 67 67 Йов 14:1-2.