Дан Симънс - Ужас

Ходжсън и останалите мъже спуснаха изключително внимателно носилката с увитото в платно тяло по въжетата, които бяха опънати над плитката яма от някои от най-здравите моряци. Крозиър знаеше, че Ходжсън и останалите приятели на Ървинг се бяха изредили един по един в медицинската палатка, за да отдадат последна почит, преди старият Мъри да го зашие в савана му. Посетителите бяха оставили до тялото на лейтенанта няколко предмета, израз на привързаността им: намерения месингов далекоглед с разбити по време на стрелбата оптични стъкла, с който младежът толкова се гордееше; златен медал с гравираното на него име на лейтенанта, който беше получил при спечелването на състезанията на учебния кораб „Ексълънт“; и поне една банкнота от пет паунда, сякаш някой най-после беше върнал стария си дълг. По някаква причина — оптимизъм? Юношеска наивност? — Ървинг беше опаковал в малката раница с лични вещи парадната си униформа и сега го погребваха в нея. Крозиър неволно се зачуди дали ще се запазят позлатените копчета на униформата — всичките с гравюра на котва и корона, — когато след дългия процес на разлагане от момчето останат само побелелите кости и златният медал.

— Насред живота ние сме обкръжени от смъртта — рецитираше по памет Фицджеймс с изморен, но подобаващо звучен глас, — от кого да търсим помощ, ако не от Теб, Господи, който справедливо негодуваш срещу греховете наши? 68 68 Цитат от „Книга на общите молитви“ (The Book of Common Prayer) — сборник с литургии и молитви на църквите от Англиканското съобщество.

Капитан Крозиър знаеше, че в ушития от платно саван заедно с Ървинг беше зашит още един предмет, за който никой не подозираше. Той лежеше под главата на лейтенанта като възглавница.

Това беше една ориенталска копринена кърпичка в червени, зелени, сини и златисти цветове и Крозиър беше изненадал дарителя при влизането си в медицинската палатка, след като Гудсър, Лойд, Ходжсън и останалите си бяха тръгнали, а старият Мъри, шивачът на платна, още не беше дошъл, за да зашие савана, вече приготвен и постлан под тялото на Ървинг.

В палатката се намираше Безмълвната дама, която, наведена над трупа, поставяше нещо под главата на Ървинг.

Първият импулс на Крозиър беше да извади пистолета, който държеше в джоба на шинела си, но в следващия момент той застина на мястото си, забелязвайки очите и лицето на ескимоското момиче. Макар в тези тъмни очи, които едва-едва приличаха на човешки, да не се виждаха сълзи, те блестяха от някакво чувство, което той не можа да определи. Печал? Не му се вярваше да е това. По-скоро беше някакъв съучастнически поздрав при появата му. Капитанът почувства същото странно размърдване в глава си, което често бе изпитвал, когато се намираше близо до баба си Мойра.

Ала явно точно момичето беше поставило внимателно ориенталската кърпичка под главата на мъртвия младеж. Крозиър знаеше, че кърпичката принадлежи на Ървинг — беше я виждал по специални поводи, като например в деня на отплаването на експедицията през май 1845 година.

Беше ли я откраднала ескимоската? Беше ли я отмъкнала от мъртвото му тяло предишния ден?

Преди повече от седмица Безмълвната беше последвала отряда с шейни на Ървинг от „Ужас“ към лагера „Ужас“ и след това беше изчезнала, без да се присъедини към останалите мъже. Почти всички с изключение на Крозиър, който все още таеше надежда, че тя може да ги отведе при храна, бяха доволни, че са се отървали от нея. Но през цялата тази ужасна сутрин Крозиър си беше задавал въпроса дали по някакъв начин Безмълвната не е отговорна за убийството на офицера му на онзи брулен от ветровете каменист хълм.

Дали е повела към лагера своите приятели, ескимоските ловци, с намерението да го нападнат и по пътя случайно се е срещнала с Ървинг, угостила е богато умиращия от глад човек, а след това го е убила хладнокръвно, за да не разкаже той на останалите за срещата си с тях? Беше ли Безмълвната онази „може би жена“, която бяха зърнали Фар, Ходжсън и останалите, докато е бягала заедно с ескимоса с превръзката на главата? Можела е да смени парката си, ако предишната седмица се е върнала в селото си, а кой би могъл да различи младите ескимоски от пръв поглед?

Всички тези мисли бяха преминали през главата на Крозиър, но в онзи застинал във времето момент, когато той и младата жена се сепнаха и замръзнаха стреснато за няколко дълги секунди, капитанът погледна лицето й и разбра — дали със сърцето си или с ясновидската дарба, която според баба си Мойра притежаваше, — че вътре в себе си тя плаче за Джон Ървинг и му връща копринената кърпичка, получена в дар от него.