Дан Симънс - Ужас

Тюленовото месо и рибата бяха на ескимоската шейна, която господин Фар беше използвал, за да докара тялото на лейтенант Ървинг обратно. Фар беше докладвал, че са изхвърлили доста предмети — кошници, някакви готварски съдове, предмети, които са били подредени и привързани над тюленовото месо и рибата, — за да могат добре да нагласят тялото на лейтенанта върху леката шейна. „Искахме да го настаним колкото се може по-удобно“ — беше казал сержант Тоузър.

Значи ескимосите първо са му предложили от храната си, дали са му известно време да я изяде — а може би дори и да я смели, — след което отново са си опаковали шейната, преди да го нападнат с такава жестокост.

Да се отнесеш с някого като с приятел, а след това да го убиеш и така да го осакатиш — възможно ли е да се повярва, че съществува толкова вероломна, злобна и варварска раса?

Какво може да е причинило тази рязка промяна в настроението на местните? Възможно ли е лейтенантът да е казал или направил нещо, което да е нарушило тайните им табута? Или просто са искали да го ограбят? Месинговият далекоглед ли е причината за ужасната смърт на лейтенант Ървинг?

Съществува още една вероятност, която е толкова чудовищна и неправдоподобна, че с огромно нежелание я записвам тук.

Ескимосите да не са убивали лейтенант Ървинг.

Но в това също няма никакъв смисъл. Помощник-калафатникът ясно заяви, че е ВИДЯЛ как шест или седем местни нападат лейтенанта. Той ги е ВИДЯЛ да крадат чантата на лейтенанта, далекогледа му и други предмети — макар че наистина е странно, че не са открили пистолета му и не са пребъркали джобовете му. Помощник-калафатникът Хики каза днес на капитан Фицджеймс — аз присъствах на разговора, — че той, Хики, е НАБЛЮДАВАЛ от разстояние как диваците изкормват нашия приятел.

Той се скрил и гледал случващото се.

Все още е тъмно като в рог и много студено, но капитан Крозиър и още няколко мъже смятат след двайсет минути да потеглят към мястото на убийството и кръвопролитната разправа с ескимосите, което се намира на няколко мили от лагера. Вероятно труповете все още лежат в долината.

Току-що приключих със зашиването на лейтенант Ървинг. Тъй като съм ужасно уморен — не съм спал повече от двайсет и четири часа, — ще наредя на Лойд да облече лейтенанта и да извърши последните приготовления за днешното погребение. По волята на Провидението Ървинг беше донесъл от „Ужас“ своята парадна униформа в раницата с лични вещи. Той ще бъде облечен с нея.

А аз отивам да попитам капитан Крозиър дали мога да придружа него, лейтенант Литъл, господин Фар и останалите до мястото на убийството.

Когато мъглата се разсея, той видя, че от замръзналата земя се подава нещо, наподобяващо огромен човешки мозък — сиво, съставено от заплетени спирали, покрито с лъскава ледена кора.

Хари Пеглър осъзна, че вижда вътрешностите на Джон Ървинг.

— Това е мястото — каза Томас Фар, макар да не бе необходимо.

Пеглър се беше изненадал, когато капитанът му нареди да тръгне с него към мястото на убийството. Марсовият старшина не беше участвал в нито един от двата отряда — на Ървинг или на Ходжсън, — които бяха взели участие във вчерашните събития. Но после Пеглър видя останалите хора, които бяха избрани да потеглят на тази предутринна следствена експедиция: първи лейтенант Едуард Литъл, Том Джонсън (помощник-боцман и участник заедно с Крозиър в южната полярна експедиция), гротмарсовия старшина Фар, който беше участвал в събитията от предишния ден, доктор Гудсър, лейтенант Левеконт от „Еребус“, първи помощник-капитан Робърт Томас и охраната от четирима въоръжени морски пехотинци — Хопкрафт, Хийли и Пилкингтън под командването на капрал Пиърсън.

Хари Пеглър се надяваше, че не се ласкае с мисълта, че по някакви свои си причини капитан Крозиър беше избрал за този поход хора, на които се доверяваше. Недоволните и некадърните бяха останали в лагера „Ужас“; вечният смутител на спокойствието Хики ръководеше групата, която трябваше да изкопае гроба на лейтенант Ървинг за следобедната погребална церемония.

Отрядът на Крозиър напусна лагера много преди зазоряване и под светлината на фенерите потегли на югоизток по вчерашните следи, оставени от хората и ескимоската шейна, с която бе докарано тялото. На каменистите възвишения следите изчезваха, но после се откриваха лесно в заснежените долини. През нощта температурата се беше вдигнала поне с петдесет и пет градуса, достигайки нулата 63 63 Тоест около минус осемнайсет градуса по Целзий. или дори положителни стойности, и над земята се спусна гъста мъгла. Хари Пеглър, който беше преживявал всякакви климатични условия в почти всички морета и океани, нямаше представа откъде се беше взела тази гъста мъгла, след като в радиус от стотици мили нямаше открита, незамръзнала вода. Сигурно ниските облаци, носещи се над повърхността на паковия лед, бяха навлезли над този забравен от Бога остров, чиято най-висока точка се издигаше само на няколко ярда над морското равнище. Изгревът на слънцето изобщо не приличаше на изгрев, а на смътно жълтеникаво сияние в кълбящата се около тях мъгла, което сякаш идваше от всички посоки.