Филипа Грегъри - Червената кралица

Не завършвам с "Амин" молитвата за здравето на кралицата, понеже си спомням, че тя не се държа особено дружелюбно с мен, и че всяко дете, което тя ще роди, ще заеме мястото ми като следващия наследник на Ланкастър. Не се моля да не роди живо дете, защото това би било урочасване, а също и грехът на завистта; но съм сигурна, че липсата на въодушевление в молитвите ми ще бъде разбрана от Нашата Повелителка, която е Небесна Царица и е напълно наясно с престолонаследието и колко трудно е да бъдеш една от наследниците на трона, но да си момиче. Каквото и да се случи в бъдеще, никога не бих могла да бъда кралица: никой няма да го приеме. Но ако родя син, той ще има добро основание да претендира да стане крал. Самата Богородица е родила момче, разбира се, което било именно каквото всички искали, и така станала Нашата Владичица, Небесна Царица, и можела да се подписва като Кралица Мария: Maria R.

Изчаквам, докато полубратята и полусестрите ми продължат напред, забързани да отидат на вечеря, и питам майка си защо се молим толкова горещо за здравето на краля, и какво има предвид, като казва "в мига на неговите беди"? Лицето ѝ е изопнато от тревога.

— Днес получих писмо от новия ти настойник, Едмънд Тюдор — казва тя. — Съобщава ми, че кралят е изпаднал в някакъв транс. Не казва нищо и не прави нищо: седи неподвижно със забит в земята поглед и нищо не може да го събуди.

— Бог ли му говори?

Тя изсумтява раздразнително:

— Е, кой знае? Кой знае? Сигурна съм, че твоето благочестие наистина говори добре за теб, Маргарет. Но със сигурност, ако Бог говори на краля, то тогава Той не е избрал най-подходящото време за този разговор. Ако кралят покаже някакви признаци на слабост, Йоркският херцог непременно ще се възползва от възможността да заграби властта. Кралицата отиде в парламента, за да предяви искане всички правомощия на краля да се дадат на нея, но те никога няма да ѝ се доверят. Ще определят Ричард, херцога на Йорк, за регент вместо нея. Сигурно е. Тогава ще бъдем управлявани от фамилията Йорк, и ще видиш как в съдбата ни ще настъпи промяна към по-лошо.

— Каква промяна?

— Ако кралят не се съвземе, на негово място ще ни управлява Ричард Йорк, и той и семейството му ще се наслаждават на продължително регентство, докато бебето на кралицата порасне и стане мъж. Ще разполагат с години, през които да се настанят на най-добрите постове в църквата, във Франция, и на най-добрите постове в Англия. — Тя върви забързано пред мен към голямата зала, пришпорвана от собственото си раздразнение. — Мога да очаквам да се случи да дойдат и при мен, за да опитат да провалят твоя годеж. Няма да допуснат да бъдеш сгодена за един Тюдор или Ланкастър. Ще искат да се омъжиш за някого от тяхната фамилия, така че синът ти да бъде техен наследник, а аз ще трябва да се преборя с тях, ако родът Ланкастър трябва да продължи чрез теб. А това ще ми навлече омразата на Ричард от Йорк, и години на беди.

— Но защо това има толкова голямо значение? — питам, като почти тичам, за да не изоставам от нея, надолу по дългия коридор. — Всички сме с кралска кръв. Защо трябва да бъдем съперници? Всички сме Плантагенети, всички сме потомци на Едуард III. Всички сме братовчеди. Ричард, херцог Йорк, е братовчед на краля, точно както и аз.

Тя се нахвърля върху мен: роклята ѝ излъчва ухание на лавандула, полите ѝ метат билките, с които е посипан подът:

— Може и да сме от същата фамилия, но именно по тази причина не сме приятели, защото си съперничим за трона. Кои кавги са по-лоши от семейните свади? Може всички да сме братовчеди, но те са от фамилията Йорк, а ние сме от фамилията Ланкастър. Никога не го забравяй. Ние, от Ланкастър, сме от рода, произхождащ пряко от Едуард III чрез сина му, Джон Гонт. Пряката линия! Но фамилията Йорк може да проследи произхода си назад само до по-младия брат на Джон Гонт, Едмънд. Те са по-млад род: те не са потомци на наследника на Едуард: потомци са на по-млад брат. Те могат да наследят трона на Англия, само ако не е останало момче от рода Ланкастър. Затова — помисли си, Маргарет! — на какво мислиш, че се надяват, когато кралят на Англия изпада в транс, а детето му е още неродено? Какво мислиш, че си мечтаят, след като ти си наследница на Ланкастър, но си само момиче, и дори още неомъжена? Камо ли пък — бременна със син?

— Биха искали да се омъжа за човек от тяхната фамилия? — питам, объркана при мисълта за още един годеж.

Тя се изсмива кратко:

— Това — или, честно казано, биха предпочели да те видят мъртва.