Филипа Грегъри - Червената кралица

Но дори и да се молех цяла нощ, нямаше да съм в състояние да уловя отново видението, което бе толкова ярко само преди миг: вече го няма. За миг, за един свещен миг, бях там: аз бях Орлеанската Дева, света Жана от Франция. Разбрах какво може да направи едно момиче, каква може да бъде една жена. После ме завличат обратно на земята, и ме гълчат, сякаш съм обикновено момиче, и развалят всичко.

— Повелителко наша, Мария, напътствай ме, ангели, върнете се при мен — прошепвам, опитвайки се да се върна на площада, при наблюдаващите тълпи, при вълнуващия миг. Но всичко е изчезнало. Трябва да се подпра на колоната на леглото, за да се изправя. Замаяна съм от пост и молитви, и разтривам удареното си коляно. Кожата е прекрасно загрубяла, и аз протягам ръка надолу и издърпвам нощницата си нагоре, за да видя и двете си колена — и те са същите: загрубели и червени. Колене като на светица, слава Богу, имам колене като на светица. Молила съм се толкова много, и върху такива твърди подове, че кожата на коленете ми се втвърдява, като мазола върху пръста на английски стрелец с лък. Още не съм навършила десет години, но имам колене като на светица. Това трябва да значи нещо, каквото и да говори моята гувернантка на майка ми за прекомерната и театрална набожност. Имам колене като на светица. Ожулила съм кожата на коленете си от постоянни молитви: това са моите свещени рани — колене като на светица. Дано даде Бог да успея да посрещна тяхното предизвикателство и краят ми също да бъде като на светица.

Лягам си, както ми е наредено; защото покорството, дори пред глупави и груби жени от простолюдието, е добродетел. Може и да съм дъщеря на човек, който е бил един от най-изтъкнатите английски военачалници във Франция, принадлежащ към прочутата фамилия Боуфорт и следователно — наследник на трона на Хенри VI Английски, но въпреки това трябва да се подчинявам на почитаемата си гувернантка и на майка си, сякаш съм което и да е обикновено момиче. Аз съм високопоставена в кралството, родственица на самия крал — макар и ужасно пренебрегвана у дома, където трябва да изпълнявам нарежданията на глупава старица, която проспива проповедта на свещеника и смуче захаросани сливи по време на благодарствената молитва преди и след хранене. Гледам на нея като на кръст, който трябва да нося, и я споменавам в молитвите си.

Тези молитви ще спасят безсмъртната ѝ душа — въпреки онова, което е заслужила в действителност — защото, по една случайност, моите молитви са особено благословени. Още от малко момиче, още откакто бях на пет години, знам, че съм специално дете в Божиите очи. С години мислех, че това е забележителен дар — понякога чувствах Божието присъствие близо до мен; понякога долавях благословията на Богородица. После, миналата година, един от войниците-ветерани от Франция, който просеше, за да се върне в енорията си, дойде до кухненската врата, когато обирах каймака от млякото, и го чух как моли млекарката за нещо за ядене, понеже бил войник, който е видял чудеса: бил видял момичето, което наричаха Орлеанската Дева.

— Пусни го да влезе! — заповядах, като се смъкнах припряно от столчето си.

— Мръсен е — отвърна тя. — Няма да го пусна по-далече от стълбите.

Като влачеше крака, той застана на прага, мятайки един вързоп на пода:

— Дали можете да отделите малко мляко, малка лейди? — изхленчи той. — И може би коричка хляб за един беден човек, сражавал се за господаря си и за страната си…

— Какво казахте за Орлеанската Дева? — прекъснах го. — И за чудесата?

Прислужницата зад мен замърмори под нос и подбели очи, отряза му кора тъмен ръжен хляб и наля мляко в груба пръстена чаша. Той почти изтръгна чашата от ръката ѝ и я изля в гърлото си. Погледна за още.

— Кажете ми — наредих.

Прислужницата му кимна в знак, че трябва да ми се подчини, и той се обърна и се поклони:

— Служех с херцог Бедфорд във Франция, когато чухме за едно момиче, което яздело заедно с французите — каза той. — Някои я смятаха за вещица; други мислеха, че е в съюз с дявола. Но моята държанка… — Прислужницата щракна с пръсти към него, и той преглътна думата. — Една млада жена, която случайно познавам, една млада французойка, ми каза, че тази девойка, Жана от Домреми, била говорила с ангелите и обещала да се погрижи френският принц да бъде коронясан и поставен на трона на Франция. Била обикновена девойка, селско момиче, но казала, че ангелите ѝ заговорили и я призовали да спаси страната си от нас.

Бях омаяна: