Филипа Грегъри - Бялата кралица

— Моето момче.

— Сега не е толкова лошо. Отначало беше странно. Научих музика и реторика. Мога да свиря на лютня доста добре. Написах песен за теб.

— Моето момче.

— Наричат ме Пиер. Това е Питър на английски. Казват ми Пъркин на галено — той се отдръпва назад и се вглежда в лицето ми. — Ти как ще ме наричаш?

Поклащам глава. Не мога да говоря.

— Засега почитаемата ти майка ще те нарича Пиер — постановява сър Едуард откъм огнището, където се топли. — Все още не си получил обратно онова, което е твое по право. Засега трябва да запазиш името, под което си живял в Турне.

Ричард кимва. Виждам, че самоличността му е станала за него като дреха: научил се е да я облича и съблича. Мисля си за човека, който ме накара да изпратя този малък принц в изгнание, накара го да се укрива в дома на лодкар и го принуди да ходи на училище като бедно момче, и си мисля, че никога няма да му простя, който и да е той. Проклятието ми тежи върху него и първородните му синове ще умрат, и аз няма да изпитвам угризения.

— Ще ви оставя насаме — казва сър Едуард тактично.

Той се оттегля в стаята си и аз сядам в стола си до огъня, а моето момче придърпва едно ниско столче и сяда до мен, като от време на време се обляга на краката ми, за да мога да го милвам по косата, а от време на време се обръща да ми обясни нещо. Говорим за отсъствието му, за това какво е научил, докато е бил далече от мен. Не е водил живот на принц с кралска кръв, но са му дали добро образование — на сестрата на Едуард, Маргарет, може да се разчита за това. Тя е изпратила пари на монасите като издръжка за едно бедно момче; изтъкнала, че трябва да му се преподават латински и право, история и насоки на управлението. Заръчала е да го запознаят с географията и границите на познатия свят, а — спомняйки си за брат ми Антъни — е заръчала да го обучат и в аритметиката и арабските науки, и във философията на древните.

— А нейна светлост лейди Маргарет казва, че когато стана по-голям, ще се върна в Англия и ще се възкача на бащиния си трон — казва ми моето момче. — Тя казва, че други мъже са чакали по-дълго и с по-лоши шансове от мен. Казва ми да погледна Хенри Тюдор, който си мисли, че има шанс сега — Хенри Тюдор, който трябвало да избяга от Англия, когато бил по-малък от мен, а сега се връща с армия!

— Той е прекарал цял живот в изгнание. Дай Боже това да не се случи с теб.

— Ще видим ли битката? — пита той жадно.

Усмихвам се.

— Не, бойното поле не е място за едно момче. Но когато Ричард победи и потегли към Лондон, ние ще се присъединим към него и сестрите ти.

— И тогава мога да се върна у дома? Ще се върна ли в двора? И ще бъда ли с теб завинаги?

— Да — казвам. — Да. Ще бъдем отново заедно, както е редно да бъде.

Посягам и нежно отмятам перчема светла коса от очите му. Той въздъхва и отпуска шава на скута ми. За миг сме съвсем неподвижни. Чувам как старата къща скърца около нас, докато се готви за нощта, и някъде навън в тъмнината буха кукумявка.

— А брат ми Едуард? — пита той много тихо. — Винаги съм се надявал, че си го скрила някъде другаде.

— Лейди Маргарет не ти ли е казвала нищо? А сър Едуард?

— Казват, че не знаем, че не можем да сме сигурни. Мислех си, че ти сигурно знаеш.

— Боя се, че е мъртъв — казвам тихо. — Убит от хора, платени от Бъкингамския херцог и Хенри Тюдор. Страхувам се, че твоят брат е изгубен за нас.

— Когато порасна, ще отмъстя за него — казва той гордо: принц на династията Йорк във всяко отношение.

Нежно полагам длан върху главата му.

— Когато пораснеш и ако станеш крал, можеш да живееш в мир — казвам аз. — Аз ще съм постигнала отмъщение. Това не е твоя задача. Свършено е. Заръчах да отслужват литургии за душата му.

— Но не и за моята? — казва той с дяволитата си момчешка усмивка.

— Да, и за твоята, защото трябва да се преструвам точно както ти; трябва да се преструвам, че и ти си изгубен за мен, както и той, но когато се моля за теб, поне зная, че си жив и в безопасност и ще се прибереш у дома. И освен това, няма да ти навреди благочестивите жени от абатството в Бърмъндси да се молят за теб.

— Тогава могат да се молят да ме върнеш благополучно у дома — казва той.

— Те се молят. Всички се молим. Молех се за теб по три пъти на ден, откакто замина, и мисля за теб всеки час.

Той обляга глава на коленете ми и аз прокарвам пръсти през русата му коса. Отзад, зад ушите, тя е къдрава: мога да увивам къдриците около пръстите си като златни пръстени. Едва когато той изхърква леко като кученце, осъзнавам, че сме седели цели часове и той е дълбоко заспал. Едва когато усещам тежестта на топлата му главица върху коленете си, осъзнавам, че си е наистина у дома, принц, завърнал се в кралството си, и че, когато битката бъде проведена и спечелена, бялата роза на Йорк отново ще цъфти в зелените живи плетове на Англия.