Филипа Грегъри - Пленница на короната

— Ще го стори — казва сестра ми с мрачно лице. — Защо иначе ще я арестува и съди? Когато исках да бъда кралица, си мислех, че това е приказка, като в легендите, мислех си, че означава само красиви рокли и храбри рицари. Сега виждам колко е безмилостно. Това е игра на шах и татко ме използва като една от своите пионки. Сега ме използва на дъската, в следващия миг може да бъда захвърлена настрани, и той няма дори да помисли за мен, докато вкарва друга фигура в играта.

— Страхуваш ли се? — прошепвам. — Страхуваш ли се, че ще бъдеш захвърлена?

— Да — казва тя.

_Англия, есента на 1469_

Баща ми държи Англия в хватката си. Победоносен, той ни вика да споделим триумфа му. Майка ми, Изабел и аз отплаваме от Кале с най-добрия плавателен съд от големия флот на баща ми, и пристигаме в Лондон бляскаво и величествено като жените от новата кралска фамилия. Бившата кралица Елизабет се крие в Тауър, баща ми прехвърля бившия крал на Англия в замъка ни в Мидълхам, и го държи в плен там. В отсъствието на други придворни ние внезапно се превръщаме в център на Лондон, на кралството. Хората виждат, че майка ми и майката на краля, херцогиня Сесили, са навсякъде заедно, следвани от Изабел — двете най-видни жени на кралството и съпругата, която ще бъде коронована за кралица, когато се събере следващият парламент.

Това е нашият миг на триумф: кралесъздателят отстранява краля, който му е дотегнал, за да сложи на престола друг, своя зет. Баща ми е този, който решава кой ще управлява Англия. Баща ми е този, който създава и детронира кралете на Англия. А Изабел очаква дете: тя също прави точно каквото иска баща ни, тя също е създателка на крале; създава крал на Англия в утробата си. Майка ми се моли всяка сутрин пред статуя на светата Дева Изабел да роди момче, което ще бъде Уелски принц, наследник на трона. Ние сме триумфиращо семейство, благословено от Бог с плодовитост. Бившият крал, Едуард, има само три дъщери, няма син и наследник, не разполага с принц, няма никой, който да попречи на Джордж по пътя към трона. Неговата красива кралица, толкова здрава и толкова плодовита, може да зачева от него само момичета. Но ето ни нас, влизайки в Англия като ново кралско семейство, с нова кралица за коронясване, която очаква дете. Бебе на първата брачна нощ, заченато в единствената нощ, в която бяха заедно! Какъв знак на благоволение! Кой може да се съмнява, че ни е предопределено да вземем короната, а баща ми да види как внукът му се ражда като принц и доживява да стане крал?

Баща ми ни нарежда да отидем в замъка Уорик, и ние потегляме по все още сухите пътища; пъстроцветните листа се носят около нас, а дърветата приличат на съкровище от злато, бронз и мед. След дългото лято пътищата са сухи и твърди; оставяме след себе си облак прах. Изабел е начело, почива си в теглена от бели мулета носилка. Тя няма да живее в Лондон със своя съпруг победител. Няма значение, че са разделени сега, тъй като тя вече носи неговото дете. Тя трябва да си почива и да се подготви за коронацията си. Баща ми ще свика заседание на парламента в Йорк, което ще провъзгласи Джордж, херцог Кларънс, за крал, и тя ще бъде кралица. В Лондон ще има пищна коронация. Тя ще вземе в ръка скиптъра и ще го положи на наедрелия си корем, а роклята й за коронацията ще бъде плътно набрана отпред, за да подчертае бременността й.

Сандъци с дрехи и накити от кралския гардероб пристигат на север. Изабел и аз ги отваряме като деца в първия ден на Новата година в най-хубавата стая на замъка, и разпиляваме съдържанието из цялата стая, гледайки как златната дантела и инкрустираните камъни искрят на светлината на огъня.

— Направил го е — изрича, останала без дъх, Изабел, гледайки кутиите, които татко й е изпратил. — Татко е взел нещата й. Това са нейните кожи — тя заравя лице в дебелите кожи, и надава леко благоговейно ахване. — Помириши ги! Още ухаят на парфюма й. Взел е кожите й, сигурно е взел и парфюма й. Ще си сложа и парфюма й. Той казва, че ще получа всичките й кожи от кралските гардероби, за да украся роклите си. Ще ми изпрати накитите й, брокатите й, роклите й от златотъкан плат, за да ги пригодят за мен. Той успя.

— Нима някога си се съмнявала, че не ще успее? — питам, милвайки кремавия хермелин с тъмните петна, какъвто е позволено да носят единствено кралете и кралиците. Всички пелерини на Изабел ще бъдат обшити с него. — Той победи крал Хенри и го държи в плен. Сега победи крал Едуард и държи и него. Понякога си го представям, възседнал коня си, Миднайт, как язди през цялата страна, непобедим.