Кон Игълдън - Завоевателят

Крепостта на хашишините Аламут била атакувана от войските на Хулегу някъде около 1256 г. Водачът на мюсюлманската секта, държаща твърдината, се казвал всъщност Ала ад Дин. Промених истинското му име поради сходството му с „Аладин“ и защото използвах едно подобно име в предишна книга. Поради това се спрях на Сюлейман. Хашишините исмаилити са шиитска секта, която била изключително силна в района по онова време и разполагала най-малко с четири крепости, от които най-мощна била Аламут — непристъпно орлово гнездо в планините южно от Каспийско море. Интересно е да се отбележи, че историята около Хасан и водача на хашишините идва от монголски източник, написан от Ата ал Мулк Джувайни, персийски писател и историк, който пътувал с Хулегу до Аламут и Багдад и по-късно станал управител на покорения град. Не знаем дали именно Хасан е убил господаря си, но той е най-вероятният кандидат. Бил измъчван години наред просто за удоволствие и се стигало дотам да бъде малтретиран с жена си в спалнята. Тук отново сме свидетели на един от онези интересни моменти в историята — водачът на хашишините бил убит във възможно най-неподходящия за тях момент, което направило задачата на Хулегу съвсем лесна. Хашишините били принудени да се предадат и новият им водач Рух ал Дин бил ритан до смърт по заповед на Хулегу — огромна чест от гледна точка на монголите, тъй като по този начин не се проливала кръв и следователно се признавал статутът му на водач на сектата.

Падането на Багдад довело до едно от най-шокиращите кланета, извършвано някога от рода на Чингис. Хулегу наистина настоял градът да предаде оръжията, след което избил най-малко 800 000 души от милионното му население. Казват, че Тигър почервеняла от кръвта на жертвите. На халифа било позволено да спаси сто от седемстотинте си жени в харема, след което Хулегу заповядал той да бъде убит, а жените отишли в собствените му гери.

Опитах се да противопоставя Хулегу на Кублай, тъй като двамата са много различни персонажи. В много отношения първият се опитвал да бъде като Монгке и Чингис, докато вторият сякаш бил истински свързан с традициите дзински благородник — че и повече. Багдад бил разграбен и опожарен, а Хулегу като че ли е ламтял за злато — нещо, което самият Чингис никога не би разбрал. За разлика от него Кублай наистина е пощадявал градовете, ако се предавали, и това станало основна черта на стила му. Той забранил на хората си да избиват без повод местното население, като онези, които не се подчинявали на заповедта му, ги грозяло смъртно наказание. Образът на Кублай трябва да бъде разгледан на фона на традиционната жестокост на неговата култура, за да се разбере що за необикновен човек е бил. В това отношение той със сигурност е бил повлиян от Яо Шъ, който и до днес се почита в Китай заради будистките си убеждения и многото хора, чийто живот е спасил.

Накрая Монгке сметнал, че е нужно да се включи в атаката срещу Сун на втори фронт. Един източник споменава, че войската му възлизала на шейсет тумана — истинска орда от 600 000 души, макар че броят им най-вероятно е бил далеч по-малък. Противниците на хановете винаги са имали проблем с преценяването на размера на монголската войска поради огромното стадо резервни коне, което я следвало. Не знаем дали Кублай се е бавил, или Монгке винаги е бил съгласен с брат си, че за обединяването на китайските империи е нужен удар от две страни.

Обстоятелствата около смъртта на Монгке по време на похода срещу Сун са спорни. Може да е умрял от инфектирана рана от стрела, от дизентерия или от холера; подобно разнообразие на възможности ми позволи да предположа, че атаката на Хулегу срещу хашишините може да е довела до подобно отмъщение. Кублай знаел, че трябва да се оттегли, когато научил за смъртта на Монгке. Това вече било установена традиция и дори завладяването на Западна Европа от Субодай било изоставено заради смъртта на Угедай. Сунските генерали са научили новината едновременно с Кублай и можем само да си представим облекчението им. Кублай обаче отказал да напусне Китай. Той бил започнал да се откъсва от политиката у дома. Китай вече бил неговото ханство, неговата империя.

Войската на Монгке не страдала от подобно нежелание и незабавно изоставила напредването си в земите на Сун. Когато научил новината, Хулегу, който бил верен докрай, също се върнал от Средния изток. Оставил само около двайсет хиляди воини под командването на Китбука (който наистина отслужвал християнски литургии в джамиите). Без други тумани, които да им се притекат на помощ, те били унищожени от разбунтувалите се мюсюлмани, които използвали любимата на монголите тактика на лъжливото отстъпление. Хулегу обаче вече си бил спечелил ханство, което в крайна сметка ще се превърне в съвременен Иран. Единствено Кублай не се отзовал на призива.