Кон Игълдън - Завоевателят

Кублай отвори очи и видя, че синът му го наблюдава с интерес.

— Беше човек, който обичаше децата си и хората си, Джъндзин. Той принуди Дзин да махне крака си от врата на народа и сложи край на враждата между племената. Той промени света.

Джъндзин сведе глава и се заигра с някаква черешова клонка, като я огъваше ту на една, ту на друга страна.

— И на мен ми се иска да променя света — рече той.

Кублай се усмихна и в ъгълчетата на очите му се прокрадна тъга.

— Ще го направиш, синко. Ще го направиш. Но никой не може да промени света завинаги.

Малко са запазените сведения за управлението на Гуюк. Вярно е, че е събрал войска да нападне Бату в неговите земи, след като синът на Джучи не се явил да се закълне на курултая — събора. Знаем, че Бату е бил предупреден от Сорхатани и че след това Гуюк умрял при неясни обстоятелства, когато двете войски били съвсем близо една до друга. Естествено, хората умират, но както и в случая със сина на Чингис — Джучи, понякога смъртта идва прекалено навреме, за да ни даде повод да се усъмним в официалните хроники. Трябва да добавя също, че няма данни Гуюк да е бил хомосексуалист. Трябваше да обясня как си е развалил отношенията с Бату — подробност, която липсва в историческите сведения. Тъй като е бил хан само две години и е умрял удобно рано, лично на мен Гуюк ми заприлича донякъде на английския крал Едуард II, който е бил хомосексуалист. Нещата станаха естествено. През управлението си Гуюк не постигнал нищо, което си заслужава да бъде отбелязано.

Смъртта на Гуюк разчистила пътя на Монгке към ханската власт. Управлението му започнало с вътрешен конфликт между силите на модернизацията, представени от китайското влияние, и традиционната монголска култура. Монгке бил подкрепен от Бату, който дължал живота си на Сорхатани.

Монгке бил на около трийсет и шест, когато станал хан, бил силен и в чудесна форма и пред него имало още много години живот. Вярно е, че започнал управлението си със събор при Аврага, след което направил „основно почистване“ и избил опозицията, в това число съпругата на Гуюк Огул Хаймиш. Тя била обвинена в магьосничество.

Монгке предприел активно разширяване на империята, като възстановил монголската военна машина във всички посоки. Управлявал от 1251 до 1259 г. и това били осем години на експанзия и кланета. Брат му Хулегу поел на запад срещу ислямския свят, а Кублай бил изпратен от Монгке на изток и юг срещу Сун. Майка им Сорхатани умряла през 1252 г., прехвърлила седемдесетте. Тя лично управлявала Монголия и видяла най-големия си син на престола. Макар да била несторианска християнка, синовете й учели будизъм и издигали джамии и медресета в ислямските райони. Широтата на въображението й и силното й влияние я правят най-необичайната жена на нейната епоха. Едно от удоволствията в писането на исторически романи е срещата с личности, които заслужават отделни книги за себе си — като например Марий, чичото на Юлий Цезар. Сорхатани е една от тези личности. Определено постъпих несправедливо с нея, като й обърнах толкова малко внимание.

Ако не беше исторически факт, една измислена от автора кампания на Кублай срещу Сун би била смешна и нелепа. Той нямал никакъв военен опит и прекарвал живота си предимно сред книги. По онова време населението само на един сунски град било по-многобройно от всички монголи, взети заедно. Меко казано, тази кампания била невероятно тежка задача дори за внук на Чингис. Между другото, онези салове с овчи кожи, които приписах на Кублай, се използват и до днес за прекосяване на реки в Китай.

Монгке наистина дал на Кублай опитни военачалници. В предишните книги заради сюжета описах Субодай като бездетен. Всъщност Уриан-Хадай е бил син на Субодай и самият той станал известен генерал. Монгке дал на Кублай най-доброто за първата му кампания, както и незначителна цел, която можела да бъде постигната с лекота. Пътят обаче бил посочен още от Чингис. Подобно на Чингис, който атакувал първо Си Ся, за да си осигури задна вратичка към територията на Дзин, Монгке разглеждал района Юнан с неговия единствен град Та-ли като предмостие към Сун. Войската на Кублай била по-малобройна, но това не било особена причина за тревоги. Монголите винаги са били превъзхождани числено. Интересно е да се отбележи, че популярната представа за монголската орда, смазваща по-малките армии, е почти във всички случаи погрешна.

Монгке предложил на Кублай да избира между две владения в Китай. В действителност Кублай имал време да се посъветва с Яо Шъ и старецът му препоръчал Дзин-дзао на север, тъй като имал плодородна почва. По-късно Кублай основал там хиляди стопанства, произвеждащи огромни богатства, което довело до проблеми с брат му заради доходите. Именно в тези земи той започнал изграждането на своята „Горна столица“, известна като Шан-ду или Санаду, както е по-известна на Запад. Там може и да не е имало „купол на удоволствията“, както е в поемата на Самюъл Колридж, но между стените му наистина е съществувал огромен парк, в който Кублай можел да ловува.