Кон Игълдън - Завоевателят

Обърна се, когато чу рога на Уриан-Хадай. В сгъстяващия се здрач различи приближаващите нови тумани. Това би трябвало да е централната формация на Арик-Боке и Кублай предположи, че брат му е някъде в карето, препускащо към него. Междувременно слънцето беше залязло. Ако беше пладне, моментът щеше да е подходящ да продължи. Хората му бяха разбили туманите от втората група и отделни ездачи вече бягаха, търсейки закрилата на своя хан, появил се на бойното поле.

Уриан-Хадай отново наду рога си и Кублай измърмори под нос. Не беше нито глух, нито сляп. Планове и стратегии се блъскаха в ума му и той стоеше неподвижно, хипнотизиран от появилата се възможност. Напомни си, че хората му са уморени. Стрелите им бяха изчерпани, пиките — натрошени. Щеше да бъде лудост да ги хвърли отново в бой, при това в тъмното. Но пък можеше да сложи край на всичко още днес и мисълта го гризеше. Стисна в юмруци поводите и бронираните му ръкавици изскърцаха. Рогът прозвуча за трети път и го изтръгна от унеса му.

— Чувам те! — извика гневно Кублай и направи знак на дружинниците си. — Дайте сигнал за отбой. За днес достатъчно.

Продължи да се взира в далечината, докато зовът на рога се носеше към туманите му. Те очакваха командата и се оттеглиха бързо, построиха се в редици и отпуснаха ръце върху роговете на седлата, като се смееха и си подвикваха. Мъртъвците се търкаляха навсякъде и Кублай чу как някой пищи с цяло гърло някъде в потръпващите купчини, покрай които минаваха. Сигурно си беше счупил краката, щом имаше толкова много останал дъх. Кублай не видя воина, който се спеши и тръгна към ранения, но викът изведнъж секна. Неочаквано си помисли за Джъндзин и изпита тревога. Беше ужасно трудно да бъде хан и баща едновременно. Хората му разбираха, че се тревожи за петнайсетгодишния си син, но той не издаваше страха си, нито пък оставяше Джъндзин настрана от битките. Уриан-Хадай обикновено го поставяше в задните редици на всяка формация, без това да се набива на очи. Кублай затърси с очи сина си, но не можа да го види. Стисна зъби и мълчаливо се помоли на бащата небе Джъндзин да е добре. Уриан-Хадай със сигурност знаеше. Този човек не пропускаше нищо.

Хиляди воини на Арик-Боке се бяха спасили от смазващия удар, който им беше нанесъл. Продължаваха да бягат, докато хората му се строяваха и поемаха на север. Кублай погледна през рамо над полето, покрито с мъртви коне и хора, към облака прах, вдигнат от брат му. Туманите вече се сливаха с мрака на наближаващата нощ. Той кимна, отправяйки им присмехулен поздрав. Орлок Аландар се беше измъкнал в последния момент и на Кублай страшно му се искаше да го чуе как обяснява на Арик-Боке загубата на толкова много воини само за един ден.

Арик-Боке беснееше. Беше се навел напред в седлото, викаше „Ну!“ на коня си и го риташе жестоко в слабините, за да го накара да препусне още по-бързо. Потта течеше в очите му, той примигна, за да я изтръска, и впери поглед в далечината. Светлината почти се беше стопила и туманите отпред се движеха и смесваха като неясни сенки. Чуваше само галопиращите коне около себе си, така че битката отпред изглеждаше нереална, лишена от звъна на мечове и писъците на хора.

Предводителят на един от туманите му поведе коня си странично, за да настигне хана, главата на животното се вдигаше и спускаше с бясно темпо. Арик-Боке не му обърна внимание, беше се съсредоточил изцяло върху онези отпред. Знаеше, че е изгубил контакт с туманите отзад, че разтеглената му формация е била атакувана в единия край. Разбираше много добре, че с воините около себе си няма да успее да обърне в бягство брат си, че трябва да изчака и да се престрои. Във формацията му имаше само четири тумана, но отзад идваха още осем. Заедно трябваше да са достатъчно, независимо какво бе успял да направи Кублай. Арик-Боке се изплю, когато името на брат му прелетя през мислите му. Усещаше слюнката си като супа в устата и от горещината потта бликаше от всяка пора на тялото му, но той продължи да препуска напред, по-бързо и по-надалеч, отколкото го бе правил от години. Със сигурност атаката е била организирана от Уриан-Хадай. Арик-Боке знаеше, че брат му е проявил достатъчно разум да предаде командването на по-опитен военачалник. Изкрещя дълга ругатня, която накара хората около него да се извърнат, за да не стават свидетели на яростта му. Трябваше да направи хиляди неща по различен начин. Кублай беше слаб учен и Арик-Боке си мислеше, че брат му е превърнал добрите тумани в безредна тълпа. А ето че бяха ударили точно на подходящото място и в подходящия момент. Бяха разбили орлок Аландар, а това просто не беше за вярване. Дясното крило на войската му би трябвало да е най-силната му част, но вече беше прегазено. А сега се спускаше нощ и щяха да избегнат отмъщението му.