Кон Игълдън - Завоевателят

Туманите на Кублай поддържаха формацията си по-добре от противника. Бяха се сражавали години наред в Сун против цели гори от вражески арбалети и пики. Редиците се надипляха там, където дъждът от стрели беше най-силен, но останалите продължаваха напред, почти без да намаляват скоростта си. В последните мигове преди сблъсъка изпълниха машинално движенията, които им бяха станали втора природа — лъковете бяха окачени за седлата и хиляди мечове бяха извадени от ножниците, а в същото време воините леко забавяха ход, позволявайки на онези отзад да ги настигнат.

В първите редици на Кублай се намираха копиеносците, които насочиха напред дългите си оръжия. Беше нужна огромна сила в ръката и рамото, за да задържат пиките хоризонтално. Сваляха ги в последния миг, като насочваха върховете им право напред и се навеждаха, за да посрещнат удара. С тежката маса на коня, ездача и бронята, пиките пробиваха с лекота люспестите нагръдници, носени от туманите. Ездачите на Кублай нямаха ремъци, с които да държат дългите копия. След удара воините ги пускаха, за да не счупят ключиците или ръцете си. Въздухът се изпълни с хвърчащи трески, когато десетки хиляди копия удариха и много от тях се разцепиха или счупиха при дръжката. Противниците от първата редица рухнаха, като се давеха в кръв или умираха от вътрешни кръвоизливи.

Сблъсъкът на хиляди воини, носещи се с пълна скорост едни срещу други, избликна в глух грохот на копита и ревящи гърла. Двата фронта се смесиха и с безумна ярост започнаха да се секат с мечовете. Широката редица на Кублай бързо се плъзна покрай фланговете, изпълнявайки спокойните команди на Уриан-Хадай. Туманите му бяха запазили стрели и сега изстреляха още десетина залпа от двете страни, пронизвайки верните на Арик-Боке воини.

Отвърнаха им със също толкова свирепи залпове. Двете страни вече се бяха приближили, опъваха и пускаха тетивите с мрачна решимост и продължаваха да се бият, без да обръщат внимание на падащите около тях. Отпред туманите на Кублай продължаваха да натискат и да избиват, смазвайки главата на змията. Фланговете започнаха да се огъват и стрелците на Арик-Боке не можеха да се прицелят добре, когато онези отпред бяха принудени да отстъпят. Уриан-Хадай препускаше по редиците си само на двеста крачки от основната линия. Хората му продължаваха да стрелят, докато главата на чука продължаваше работата си. Ответният дъжд от стрели започна да отслабва, но воините продължаваха да стрелят, докато колчаните им не се изпразниха. В сблъсъка бяха изстреляни повече от милион стрели.

Вражите тумани не отстъпваха, не се предаваха, но силите на Кублай бяха неудържими. Ветераните му се възползваха от всяка възможност и продължиха напред, принудиха врага да отстъпи една крачка, после още една, а след нея и цяла дузина, докато първите две редици се разпаднаха. Вражите войници можеха да се насочат към фланговете си, където Уриан-Хадай наблюдаваше със студени очи. Туманите под негово командване извадиха мечове и съскащият звук накара фланговете да потръпнат. Противникът нямаше място да препусне в галоп. Уриан-Хадай изкрещя заповед и туманите се хвърлиха срещу фланговете, нанасяйки къси съсичащи удари.

Средната част на колоната рухна, онези отстрани усетиха промяната и изпаднаха в паника. Опитаха се да обърнат конете си и задърпаха яростно поводите, но се озоваха притиснати в навалицата от понита и спешени мъже. Краищата на фланговете бяха ударени отново и туманите на Уриан-Хадай ги разпръснаха, а онези в центъра обръщаха гръб на битката и шибаха отчаяно конете си. Дори тогава, след като взеха решение да се оттеглят, не можеха да го направят. Нямаше място за маневриране и пресата на онези зад тях ги задържаше на едно място, ревящи от страх и болка. Избиването продължи, фланговете бяха така силно притиснати, че хората едва успяваха да помръднат. Туманите на Кублай не даваха пет пари за онези, които се опитват да се предадат. Нямаше място за милост. Още бе прекалено рано за отбой и клането беше ужасно. Мъже с вдигнати ръце биваха съсичани на място. Цвилещи коне получаваха още жестоки рани от профучаващите покрай тях воини.

Кублай беше взел участие само в първата атака. Чакаше отстрани с група дружинници, наблюдаваше внимателно и даваше заповеди за оправяне на редиците и за нови удари. Все едно гледаше как вълна удря скала, само че скалата се натроши и се разпадна на пясък пред очите му. Зърна за миг орлока на брат си, който се биеше, ревеше заповеди в центъра и вече се мъчеше да избяга. Аландар ще запомни този ден, със задоволство си помисли Кублай. Стига да го преживее.