Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)

И това не е суета, нито празно желание, а истинска необходимост и искрена молба.“

Тези неща приблизително би казал Соломон Атиас в този момент, когато френският консул се готвеше да напусне завинаги Травник и когато Соломон му даваше с мъка спестените жълтици, за да може да замине. Това или нещо подобно би казал. Но всичко това изобщо не беше напълно ясно и определено в съзнанието му, а още по-малко узряло, за да бъде изразено, то лежеше в него живо и мъчително, но неизказано и неизразено. А кой ли в живота успява да изрази най-добрите си чувства и най-добрите си желания? Никой, почти никой. Тогава как би могъл да ги изрази травнишкият търговец на кожи, испанският евреин, който не знаеше както трябва нито един език на тоя свят, а и да знаеше всички езици, това пак нямаше нищо да му помогне, защото дори в люлката не му бяха давали да плаче високо, де ли пък в живота да говори свободно и ясно. Това бе причината и трудно доловимият смисъл на заекването и треперенето му, когато се разделяше с френския консул.

Докато създаването и подреждането на един дом става трудно и бавно, сякаш изкачваш стръмнина, разтурянето на едно учреждение или домакинство върви бързо и лесно като по нанадолнище.

По-бързо, отколкото очакваше, Давил получи отговор от Париж. Разрешен му бе тримесечен отпуск, като можеше да вземе веднага и семейството си и да остави Давна за управител на консулството. По време на пребиваването му в Париж ще бъде разрешен въпросът за ликвидирането на генералното консулство в Травник.

Давил поиска да бъде приет от везира, за да го уведоми за заминаването си.

Али паша сега имаше вид на болен човек. Към Давил беше необикновено любезен. Личеше, че е уведомен за предстоящото закриване на консулството. Давил подари на везира ловджийска пушка, а везирът на него — наметало, подплатено с кожа, което показваше, че смята, че Давил си заминава завинаги. Сбогуваха се като двама души, които нямат много какво да си кажат един на друг, защото всеки бе премного зает и обременен със своите грижи.

Същия ден Давил изпрати и на фон Паулич подарък пушка — хубава карабина немско производство, и няколко бутилки ликьор (Martinique). В дълго писмо той му съобщаваше, че тези дни ще напусне Травник заедно със семейството си и ще замине „в по-дълъг отпуск, който, ако е рекъл бог, ще бъде траен“. Молеше да му се дадат визи и препоръки за австрийските гранични власти и за коменданта на карантината в Костайница.

„Моето желание е — пишеше по-нататък Давил — договорите, които сега се сключват в Париж, да донесат на света мир, траен и разумен, като Вестфалския, и да укрепят и осигурят дълъг отдих на сегашното поколение. Надявам се, че нашето голямо европейско семейство, помирено и обединено, занапред няма да дава на света жалък пример на раздори и несговорност. Надявам се и желая това. Вие знаете, че това бяха моите принципи преди миналата война, по време на войната, а днес повече от всякога.“

„Където и да съм — пишеше Давил — и където да ме тласне съдбата, никога няма да забравя, че във варварската страна, в която бях осъден да живея, намерих най-просветения и най-любезен човек в Европа.“

И докато така завършваше писмото си, реши да замине, без да се сбогува с фон Паулич лично и устно. Чувствуваше, че от всички трудности, които трябваше да понесе, най-трудно би му било спокойното победоносно лице на подполковника.

Уведомявайки дворцовата канцелария за предстоящото закриване на френското генерално консулство в Травник, фон Паулич предложи веднага да се закрие и австрийското генерално консулство. Последното става излишно не само защото в тези краища няма да има френски акции, но и защото, ако се съди по всичко, в Босна трябва да се очакват вътрешни размирици и открита борба между везира и бейовете. Всички сили и цялото внимание ще бъдат посветени на тази борба и затова в близко бъдеще не трябва да се очакват никакви мерки против австрийската граница. А по вътрешните босненски работи Виена може винаги да бъде добре осведомена чрез монасите или чрез специални агенти.

Заедно с предложението си фон Паулич изпрати и препис от писмото на Давил. Накрая, където Давил говореше ласкаво за него лично, собственоръчно добави: „Аз и по-рано на няколко пъти съм имал случая да обърна внимание върху буйната фантазия на господин Давил, върху склонността му да преувеличава нещата.“

Целия следобед на летния ден Давил прекара с Давна, подреждаше преписките и му даваше упътвания.