Филипа Грегъри: Три сестри, три кралици

— Смяташ ли я за горда? — предизвиква ме той. — Грубо ли се държи с теб?

Разпервам ръце в знак, че се предавам, както прави майка ми, когато ѝ съобщят, че почитаемата ми баба е наложила волята си над нейната.

— О, тя не си прави труда да говори с мен, не се интересува от някаква си твоя сестра. Твърде заета е да се прави на очарователна, особено пред баща ни. Освен това почти не може да говори английски.

— Не е ли просто притеснена? Защото аз съм.

— Защо да се притеснява? Ще се омъжва, нали? Ще бъде кралица на Англия, нали? Ще бъде твоя съпруга. Защо да изпитва нещо друго освен пълно възхищение от себе си?

Артур се разсмива и ме прегръща.

— Нима мислиш, че на света няма нищо по-добро от това да си кралица на Англия?

— Няма — казвам простичко. — Тя би трябвало да го осъзнае и да бъде благодарна.

— Но ти ще бъдеш кралица на Шотландия — изтъква той. — Това също е високо положение. Нещо, което да очакваш с нетърпение.

— Очаквам го, и със сигурност никога няма да се тревожа, да тъгувам за вкъщи, или да се чувствам самотна.

— Крал Джеймс е късметлия, щом ще има такава доволна невеста.

Това е единственото подобие на предупреждение, което отправям към него — че Катерина Арагонска вири дългия си испански нос в знак на презрение към нас. Но ѝ измислям прякора Катерина Арогантната, а Мери ме чува да го казвам, понеже се вре навсякъде, вечно подслушвайки по-възрастните и по-добрите от нея. Започва да го използва, и ми става смешно всеки път, когато я чуя и видя как майка ми бързо се намръщва и тихо я укорява.

Сватбата минава бляскаво, уредена от почитаемата ми баба, разбира се, с цел да покаже ясно на света колко богати и важни сме сега. Татко изхарчва цяло състояние за едноседмични турнири, празненства и пирове, от фонтаните тече вино, на пазарния площад в Смитфийлд пекат волове, а хората разкъсват сватбения килим, така че всички да отнесат у дома малко късче от блясъка на Тюдорите. Това е първият ми шанс да видя кралска сватба и оглеждам булката от върха на прекрасната диадема с бяла дантела, която наричат „мантиля“, до токовете на украсените ѝ с бродерия обувки.

Хубава е, не мога да го отрека, но това не е повод всички да се държат така, сякаш тя е някакво чудо на красотата. Дългата ѝ бакъренозлатиста коса се спуска по раменете ѝ почти до кръста. Изящна е като миниатюра, което ме кара да се чувствам неловко, сякаш краката и ръцете ми са твърде големи. Би било дребнаво и греховно да мисля лошо за нея заради това, но признавам пред себе си, че ще бъде по-добре за всички, когато тя зачене син и наследник за Тюдорите, изчезне в уединение за месеци, а след това се върне в двора дебела.

Веднага щом пирът приключва, двойната врата в края на залата се отваря и се появява голяма платформа, теглена от танцьорки, облечени в зелено, цвета на Тюдорите. Представлява огромен, прелестно украсен замък, с осем дами вътре, главната танцьорка е облечена като испанска принцеса, а на всяка куличка стои хорист от параклиса и ѝ пее хвалебствия. Последвана е от платформа във вид на платноходка с диплещи се платна от коприна в прасковен цвят, управлявана от осем рицари. Корабът спира при замъка, но дамите отказват да танцуват, затова рицарите устройват престорено нападение над замъка, докато дамите ги замерят с хартиени цветя, а после слизат. Извличат замъка и кораба навън, и всички танцуват заедно. Катерина Арогантната пляска с ръце и благодари с поклон на баща ми за изискания комплимент. Толкова съм разярена, задето не са ми дали роля, че не мога да се заставя да се усмихна. Забелязвам, че тя ме гледа, и съм сигурна, че иска да ме подразни с честта, която баща ми ѝ оказва. Всичко се върти около нея, напълно отблъскващо е — да ти се доповръща насред вечерята.

После е ред на Артур. Той танцува с една от дамите на майка ми, а после ние с Хари излизаме на дансинга за нашата галярда. Музиката е весела, увличаща като селска жига. Музикантите свирят бързо и живо, а ние с Хари сме отлични партньори, пасваме си и сме добре обучени. Никой от двама ни не обърква дори една стъпка, никой не би могъл да се справи по-добре. Но в един момент, когато се въртя в кръг на място с разперени ръце, със стъпала и глезени, изложени на показ от вихрено въртящата се рокля, а всички очи са приковани в мен — точно този момент Хари избира да отстъпи на една страна и да смъкне обемистия си жакет, а после да отскочи като пружина обратно до мен по диплеща се ленена риза. Баща ми и майка ми аплодират, а той изглежда зачервен, възбуден и толкова по момчешки красив, че всички го приветстват. Продължавам да се усмихвам, но съм крайно вбесена, и когато се хващаме за ръце по време на танца, го ощипвам по дланта с всичка сила.