Филипа Грегъри - Три сестри, три кралици

Въвеждат сестра ми Мери да направи реверанса си, и Катерина става смешна, като се смъква на колене, така че лицата им да са на едно ниво и да може да чуе шепота на детето. Естествено, Мери не разбира и думичка латински или испански, но обвива ръце около врата на Катерина, целува я и я нарича: „Шештро“.

— Аз съм сестра ти — поправям я, като дръпвам силно ръчичката ѝ. — Тази дама е твоя снаха. Можеш ли да кажеш „снаха“?

Разбира се, че не може. Фъфли, всички отново се смеят и казват: „Колко очарователно“, а аз казвам: „Почитаема майко, не трябва ли Мери да е в леглото?“ Тогава всички осъзнават колко е късно и всички излизаме с факли с трепкащи пламъчета да изпратим Катерина, сякаш тя е коронована кралица, а не просто най-малката дъщеря на краля и кралицата на Испания, ощастливена от възможността да сключи брак в нашето семейство: династията на Тюдорите.

Тя целува всички за лека нощ, а когато идва моят ред, допира топлата си буза до моята и казва: „Лека нощ, сестро“ с онзи глупав акцент, с покровителствения си маниер. Отдръпва се назад, вижда сърдитото ми лице и аз чувам лекия ѝ, сребрист смях.

— Охо! — възкликва тя и ме потупва по бузата, сякаш гневът ми не я смущава. Това е истинска принцеса, също така царствена по рождение, както и майка ми; това момиче ще бъде кралица на Англия; и затова не се сърдя заради потупването, по-скоро подобно на милувка. Откривам, че я харесвам и изпитвам неприязън към нея, едновременно, наведнъж.

— Надявам се да бъдеш мила към Катерина — казва майка ми, докато излизаме от личния ѝ параклис след утринната молитва на другата сутрин.

— Не и ако тя си мисли, че може да дойде тук и да започне да се разпорежда с всички ни — казвам рязко. — Не и ако си въобразява че ще се държи така, сякаш ни оказва услуга. Видя ли връзките на обувките ѝ?

Майка ми се засмива, искрено развеселена:

— Не, Маргарет. Не съм видяла връзките на обувките ѝ, нито пък съм искала мнението ти за нея. Казах ти на какво се надявам: че ще бъдеш мила с нея.

— Разбира се — казвам, свела поглед към требника си с украсената със скъпоценни камъни корица. — Надявам се да съм вежлива с всички.

— Тя е далече от дома си и е свикнала с голямо семейство — казва майка ми. — Несъмнено ще се нуждае от приятелка, а на теб може би ще ти достави удоволствие компанията на по-голямо момиче. Аз имах много сестри у дома, докато растях, и ги ценя все повече и повече с всяка изминала година. Ти също може да откриеш, че жените сред твоите близки са най-верните ти приятели, че сестрите ти са пазителки на твоите спомени и надеждите ти за бъдещето.

— Тя и Артур тук ли ще останат? — питам. — С нас ли ще живеят?

Майка ми отпуска ръка на рамото ми.

— Иска ми се да можеха да останат; но баща ти мисли, че е редно да отидат във владенията, които Артур има като Уелски принц, и да живеят в Лъдлоу.

— Какво мисли почитаемата ми баба?

Майка ми леко свива рамене. Това означава, че е решено.

— Казва, че Уелският принц трябва да управлява Уелс.

— Все пак ще имате мен у дома — покривам ръката ѝ със своята, за да я задържа до себе си. — Аз все още ще съм тук.

— Разчитам на теб — казва тя успокояващо.

Преди сватбата успявам да остана само за миг насаме с брат ми Артур. Той върви заедно с мен в дългата галерия. Долу чуваме музикантите, които засвирват нов танц, и глъчката на хората, които пият, бъбрят и се смеят.

— Не е нужно да угодничиш толкова пред нея — казвам рязко. — Майка ѝ и баща ѝ са заели наскоро престола, също като баща ни. Тя няма никакъв повод за особена гордост. Те не са по-добри от нас. Не са древен род.

Той поруменява.

— Смяташ я за горделива?

— И то без основание.

Чух баба ни да казва точно това на почитаемата ни майка, затова знам, че е вярно.

Но Артур възразява:

— Родителите ѝ завладяха Испания и си я възвърнаха от маврите. Те поведоха най-успешния кръстоносен поход на света. Майка ѝ е кралица-воин. Притежават изключително богатство и владеят половината некартографиран свят. Това със сигурност са известни основания за гордост?

— Предполагам, че е така — казвам неохотно. — Но ние сме Тюдори.

— Така е — съгласява се той с лек смях. — Но това не впечатлява всички.

— Разбира се, че ги впечатлява — възразявам аз. — Особено сега…

Никой от нас не казва нищо повече; и двамата сме наясно, че има много наследници на английския трон, десетки момчета от династията Плантагенет, роднините на майка ни, все още живеещи в нашия двор или заминали надалече в изгнание. Татко е избил братовчедите на майка ми в битки, и е погубил не един претендент: екзекутира братовчед ни Едуард преди две години.