- Не, погрешно ме разбрахте - опитах да замажа грешката си. - Шегувам се. Ами разговорът май се превърна в игра... Ако искате, да спрем..
Изобщо не ми обърна внимание и категорично завъртя глава.
- Напротив, да продължим... Пред очите ми се появяват все нови и нови неща...
Айдеее, пак се промени отведнъж. И без помен от предишната студенина запита с интерес:
- Какво е станало след потушаването на бунта?
Е, щом нямаше проблем, продължих да разказвам:
- След убийството на великия везир, Исхак паша, без да дочака принцовете, обявил сина на Баязид II - Коркут - за регент. В това най-много му помогнали, разбира се, Синан паша и еничарите. Нека добавя нещо важно. В армията си Баязид II имал двама зетьове. Така че очевидно е имал подкрепата на войската. А силният командир Гедик Ахмед паша, подкрепящ Джем султан, бил в Отранто. Баязид II бил подкрепян не само от армията, но и от духовенството. Халвети шейхи 78 78 Бил признат в Турция като един от малкото съвременни велики шейхове, или учители на суфизма. - Б. пр.
Мухиддин
Мехмед бил на поклонение преди смъртта на Завоевателя. Преди да потегли, казал на Баязид: „Силни ми принце, надявам се да Ви заваря на трона, като се върна.“ Точно така и станало. И когато се възкачил на трона, Баязид не забравил да възнагради шейха за доброто предсказание.
- Да не би в заговора да са участвали и духовници?
- Ако е имало такъв, естествено - и като изказах съмнението си, изрекох нещо, което щеше много да го изненада. - Може да се каже, че не само духовенството, но и голям кръг хора вече са били недоволни от султана. Противно на приетото, в края на управлението си Завоевателя не е бил обичан от някои среди. За да осъществи мечтата си за огромна империя, са били нужни и много разходи. Изисквали са ги нескончаемите походи и необходимостта от винаги силна армия. Силната армия означава големи финансови ресурси. Икономическите мерки, предприети от Завоевателя, за да ги набави, са подклаждали недоволството в страната. Отливането на нови сребърни монети девалвирало стойността на парите в населението. Освен това експроприирането на имотите на заможните семейства и притежаваните от тях като фондации територии довело до обтягане на отношенията както с притежателите на имоти, така и с духовниците, собственици на ислямски фондации. Друга причина за недоволство била повишаването на данъците. И, естествено, еничарите... Тези професионални бойци, чиято численост непрекъснато растяла, били недоволни от падишаха заради намаляването на приходите им. И така може да се тълкува бунтът след смъртта на Завоевателя и убийството на караманския Мехмед паша. Но както и да е... Да се върнем към историята.
Баязид II, получил пръв новината за смъртта на баща си, използвал удачно привилегията на първороден принц и на 20 май пристигнал в Юскюдар. Първо се погрижил за погребението. Най-после трупът на султан Мехмед Завоевателя, който от многодневното чакане започвал да се разлага, бил предаден на земята. И на следващия ден Баязид II поел трона, който щял да заема трийсет и една години, от сина си Коркут. А Джем султан след безуспешни войни се подслонил при родоските рицари. След продължилото 14 години заточение животът му приключил мистериозно. Баязид II вече нямал съперник за трона.
Невзат отново се облегна в креслото и скръсти пръсти.
- Тоест най-много полза от смъртта на Завоевателя е имал големият му син Баязид.
Преминах в отбрана, сякаш бях обвиняем. „Този Мющак вечно търси среден път. Така и не стана откровен.“ Кой го казва? Няма значение. В момента най-важното беше да се измъкна от лапите на този чевръст полицейски началник. Затова продължих с тактиката и вълкът сит, и агнето цяло.
- Така е, Баязид станал султан, но не само той е имал полза от смъртта на Завоевателя. Най-голям отзвук предизвикала новината в Рим. Загърмели топове, зазвънели всички църковни камбани. Народът празнувал три дни и три нощи с възгласа „Големият орел е мъртъв“. Италианците били пияни от радост. Не е нищо работа, бил умрял най-върлият им душманин, защото, ако беше поживял още десетина години, светът щял да изглежда иначе. Знаейки това, венецианските власти нееднократно са правили опити да го отровят. В документите се казва, че дори Венецианският съвет предложил цяло състояние на главния лекар на Завоевателя Якуб паша да го отрови. И не само венецианците, да не забравяме мамелюци-те, които са враждували с големия владетел...
Слушаше ме с невярващ поглед, но накрая не издържа и се намеси.
Читать дальше