Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Похитител на млади момичета!…

Когато излязоха на улицата, времето бе тихо и меко. Прехвърчаше сняг на едри парцали. Запътиха се не към големите търговски улици, а към старинната част на града. Скарлатов се надяваше, че там никой няма да ги види. Но изпитваше стеснение и неудобство, че върви със Симон, и крачеше напред, а тя подтичваше след него. Най-сетне не издържа и му хвана ръката, като го накара да спре.

— Хей, Бо̀рис, защо бягате все напред?

Той се спря.

— У нас мъжът върви напред, а жената с децата и добичето след него…

— Но, мон шер, тук е Женева и ме хванете подръка! Нали Вие сте моят саебѝ?

Сега двамата млади хора вървяха по тесните улички на стария град с възбудени весели лица и спираха пред всяка витрина на малките магазинчета. Минаха край някакво магазинче с детски играчки. Изведнъж Скарлатов спря и се загледа. Симон също се зазяпа.

— Обожавам кукли! — каза тя.

— А какво бихте купили, ако имахте момченце и момиченце, да речем…

— Кой, аз ли?!

— Вие, разбира се!

— Момченце и момиченце? Ваши и мои? Искам да кажа наши?

— Е, да речем, да… — каза Скарлатов. — Нямате никакво въображение!

— Грешите, но не искам да споря. И на колко години са?

— Има ли значение?

— Разбира се!

— Малки.

— А каква е разликата между тях. Момчето ли е по-голямо?

— Знам ли? Но престанете с Вашите глупави въпроси!

— Не са глупави! Бих искала наистина да зарадвам децата си, а не да им купя първата попаднала вещ!…

— От десет минути именно това Ви моля да направите.

— Е, добре, за момиченцето е лесно — една голяма кукла.

— А за момченцето, ей тоя крокодил! — посочи Скарлатов витрината.

— Не знам кой няма въображение!…

— Тогава да влизаме…

— Но Вие наистина ли ще купувате нещо?

— Да, разбира се, и то за истински момченце и момиченце — децата на Матов…

Симон го дръпна пак за ръката.

— Бо̀рис, моля Ви, като влезем в магазина, говорете ми на „ти“…

Тогава той я хвана за ръка и влязоха вътре. Звънчетата на вратата иззвъняха. Това бе обикновено швейцарско магазинче, тихо, спокойно, разположено в къщата, където живее притежателят. В случая — бе жена. Звънчетата се чуваха по цялата къща, за да слезе трудолюбивата домакиня от кухнята, където е заета с готвене. Типична швейцарка на средна възраст — пълничка, закръглена, с неизменната доброжелателна усмивка на лице. Насочи се право към Скарлатов. Тя бе търговка и знаеше, че търговията се върши далеч по-лесно с мъже, отколкото с жени. Защото мъжът, без много много да се колебае, купуваше направо и понеже не бе много сигурен в избора си, обикновено взимаше под внимание мнението на продавачката, а в повечето случаи изцяло се оставяше в нейни ръце. Така покупката се извършваше по възможно най-бързия начин. Докато при жените не бе същото. Те се колебаеха, спираха се на една вещ, след това я оставяха. После отново се залавяха за същата. После почти се съгласяваха с покупката, докато внезапно прекъсваха преговорите и излизаха. И тогава когато продавачката, раздразнена от несполуката оправяше нервите си, останала сама в магазина, внезапно вратата се отваряше и жената, която току-що се бе отказала от покупката, се връщаше за нейно огромно изумление и всичко почваше отново…

— Добър ден — поздрави ги притежателката. — Какво ще избере господинът?

Скарлатов, който внезапно се почувства изоставен, се огледа за Симон.

— Момент… — извини се той.

Тя бе хванала вече една кукла и дълбокомислено я въртеше на всички страни.

Продавачката се обърна към нея.

— Имаме великолепни английски кукли, госпожо.

— А за момче? — попита Борис.

— Господине, много се радвам, толкова млади и вече две деца!… Та това е прекрасно съчетание — момче и момиче! Кое е по-голямо?

— Започва се… — промърмори на български Борис, а сетне твърдо отговори:

— Момчето е по-голямо!…

— На колко е години?

— На… на…

Но се намеси Симон.

— Госпожо, мъжете никога не знаят на колко години са точно децата им. Алфред навършва две години, а Фредерика е на една година!

Тя дръпна ръката на Скарлатов, който искаше да каже нещо.

— Моите поздравления, госпожо и господине! Позволете ми да поднеса това цвете на госпожата. Тя напълно го заслужава! Родила Ви е две деца, Боже Господи!…

Тя взе едно изкуствено цвете, едно лале.

— Парижка стока! Трябва само от време на време да се измива и става като ново!…

Симон напълно се бе вживяла в ролята си и я играеше с такава трогателна искреност, че изуменият Скарлатов почна да се пита дали наистина Алфред и Фредерика не са самата действителност.