Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Таверна (ит.) — механа, пивница.

Експроприация (лат.) — принудително изземване, отчуждаване на частен имот.

Теслимя (теслемя) (ар.-тур.) — предавам.

Захариас (Захарос), Базил (1842–1936) — роден в Турция. Крупен международен търговец на оръжие, свързан със световните фирми „Норденфелд“, „Максим“ и „Викерс“. Получава титлата баронет, става сър Базил, награден е с най-големите ордени на Британската империя и на Франция.

В неговия образ се разкрива нещо много характерно в дейността на международния капитал от XIX и XX в., актуално и до днес: използването на всички средства, включително и съблазънта от тайнствената практика на черното магьосничество и на разните мистически секти. Чрез тях той прониква до най-висшите сфери на буржоазното общество и монархическите дворове с най-различни цели — разузнавателни, печелене на влияния, въздействие върху мисленето на определени хора и т.н. Показателна в тази насока е ролята на Распутин в семейството на последните Романови в Русия. Но най-силно, с най-много резултати в това отношение е масонството (франкмасонството). То получава името си от средновековните зидарски цехове. На френски значи свободен зидар. Възниква в Англия в началото на XVIII в. като религиозно етическо учение, което се противопоставя на феодалното самодържавие и официалната църква, като увлича много просветени хора. Достатъчно е да си спомним страниците във „Война и мир“, където Толстой описва посещението на граф Пиер Безухов в една масонска ложа. Много са видните личности сред световното масонство — Фридрих II, Фридрих III, английските крале Едуард VII и Едуард VIII, Джордж Вашингтон, Франклин, Чърчил, Волтер, Гьоте, Кант, Моцарт и др. В България: княз Александър Батенберг, министрите Константин Стоилов, Александър Цанков, Богдан Филов, Димо Казасов, дипломатът Симеон Радев, проф. Александър Балан, проф. Михаил Арнаудов, банкерът Атанас Буров, писателите Михалаки Георгиев, Константин Величков, генерал Ал. Протогеров, солунският атентатор Павел Шатев и още много други — от всички професии, от всички поприща.

От XIX в. насам ръководството на масонските ложи е в ръцете на едрата буржоазия, която ги използва за свои политически цели. Сега центърът на масонството е в САЩ.

Запазен е правописът на хартиеното издание. Бел.ел.коректор.

Карма (древноинд.) — деяние, постъпка. Закон за причините и следствията в индуската философия, който се изразява в това, че съвкупността от всички добри и лоши дела, извършени от индивида в предишните му съществувания, определят неговата съдба в последващите му съществувания.

Ротшилд — фамилия от финансови магнати, основана от франкфуртския банкер Майер Амшел. В началото на XIX в. синовете му основават банки във Виена, Париж, Лондон, Неапол и Франкфурт на Майн.

Дядо Коледа.

3а мен?

Марат, Жан Пол (1743–1793) — деец на Великата френска буржоазна революция, един от вождовете на якобинците, учен и публицист. Чрез вестника си „Приятел на народа“ оказва голямо влияние върху френското революционно демократическо движение, съдействал е активно за установяването на якобинската диктатура. Убит от Шарлота Корде д’Армон.

Робеспиер, Максимилиян Мари Исидор (1758–1794) виден деец на Френската буржоазна революция. Застава начело на якобинската диктатура, безмилостен и безпощаден към враговете й. Проявява голяма революционна енергия, патриотизъм и неподкупност. Загива на гилотината — жертва на заговора на едрата буржоазия — на 9 термидор (27 юли).

Под лунната светлина, приятелю Пиеро…

Детето ми, детето ми.

Обикновена молитва.

стр. 277. — Франциск Азиски — светия на католическата църква, живял в края на XII и началото на XIII в.

Белчева, Мара (1868–1937) — българска поетеса. Авторка на стихове с интимни настроения: „На прага стъпки“, „Сонети“, „Избрани песни“. Вдовица на убития през 1891 г. Христо Белчев — Министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Предана приятелка на поета Пенчо Славейков до края на живота му.

д-р Генадиев, Никола (1868–1923) — български буржоазен политически деец, роден в Битоля. Взима участие в делото за Съединението, доброволец в отряда на Паница в Сръбско-българската война — 1885 година. Завършва право в Брюксел. В 1903 година е министър на правосъдието в кабинета на Рачо Петров, а по-късно министър на земеделието. През 1913 година е министър на външните работи в кабинета на д-р Радославов. През септември 1923 г. напуска Национално-либералната партия и основава нова политическа партия „Народно единство“. На 30 октомври 1923 година е убит в София от наемна ръка.