Свобода Бъчварова: Сборник "Земя за прицел" (от 1 до 5 та част)

сконто (итал.) — спадане от сумата на сметката, заради плащане в брой или преди срока; отбив, отстъпка.

ресконто (итал.) — повторение на сконтото.

ажио (лат.) — повишаване курса на парични знакове, полици и ценни книжа в сравнение с тяхната номинална цена; положителната разлика, премията над номиналната стойност на златните по отношение на книжните пари. Изразява се в процент.

анюитет (фр.) — периодична парична вноска за погасяване на част от дълг и приспадащата се предварително изчислена лихва.

ценна книга (от тук и държавни ценни книжа) — документ, материализиращ определени имуществени права, които могат да се реализират чрез предявяване на самия документ или чрез неговото прехвърляне. Ценни книжа са: облигациите от държавните заеми, купоните от тях, съкровищните бонове, менителницата, чекът, акциите и др. Правото, материализирано в документа, се осъществява чрез притежаването на самия документ.

емитирам (лат.) — пущам в обръщение ценни книжа, монети или книжни пари.

Клемансо, Жорж (1841–1929) — френски политически и държавен деец. Основоположник и водач на Радикалната партия. Министър-председател (1906–09 и 1917–20). Привърженик на твърд военен курс, заради което си спечелва прозвището „Тигърът“. Един от организаторите на интервенцията в Съветска Русия. Председател на Парижката мирна конференция 1919–20 година.

Екстензивен (лат.) — противно на интензивен, означава не качествено, а само количествено увеличение, разширение, разпространение на даден стопански отрасъл или производство, основано на сравнително големи капиталовложения и примитивна техника.

консорциум (лат.) — съглашение на няколко банки или големи капиталисти за съвместно осъществяване на определена финансова операция (реализиране на заем и др.п.); форма на капиталистически монопол.

Киркегор, Сьорген (1813–1885) — датски философи теолог, считан за „баща на екзистенциализма“. На хегелианската диалектика той противопоставя драмата на всекидневното съществувание. Главните му творби са: „Или… или“, „Концепция на мъката“, „Философски трохи“, „Трактат за отчаянието“.

Екзистенциализъм (лат.) — ирационалистическо течение в съвременната буржоазна философия, възникнало в Германия в началото на XX век. Главни негови представители са: М. Хайдегер и К. Ясперс в Германия, Ж. П. Сартр, А. Камю, Г. Марсел във Франция. Екзистенциализмът отрича обективния характер на човека и неговите преживявания.

Адана — град в Южна Турция, основан от римляните.

Палеолог, Жорж Морис — френски дипломат от края на XIX и началото на XX век. Бил е дипломат в Русия по време на Първата световна война и е написал интересни спомени за своя престой там. Преди това е бил дипломат в България.

Палеолог — знаменита византийска фамилия, дала редица императори на Византия, между които Михаил VII и Андроник ІI, а по-късно — маркизите на Монферат. Палеолозите са се пръснали след завладяването на Византия от турците.

Византия — Византийската империя — държава, обособена в края на IV в. върху източната територия на Римската империя. Съществувала е 1000 години до средата на XV век. В състава й влизат различни народи. Столицата й е била Константинопол (Цариград), превзет от турците през 1453 година. Официалният език е бил латинският, а от VII век — гръцкият. Византия окончателно е унищожена през 1460 г. с падането на Пелопонеското деспотство.

Сарданапал — легендарна личност, асирийски цар от XI в. пр.н.е., последният потомък на прочутата Семирамида. Оставил е славата на развратен и разглезен принц, който в момента на пленяването си от завоевателя Арбацес подпалил двореца си и изгорял със съкровищата, жените и евнусите си. Писателите от времето на Александър Македонски свидетелствуват, че била издигната статуя върху гроба на Сарданапал, представляваща полупиян танцувач, носеща надпис, съчинен някога от самия Сарданапал: „Пътнико, яж, пий, забавлявай се! Всичко друго е едно нищо!“

Популярен стих от Пушкин — Б.р.

Людовик XIV (1638–1715) — френски крал от династията на Бурбоните. При неговото царуване абсолютната власт във Франция стига своя пълен разцвет. Наричали го краля-слънце. На Людовик XIV принадлежи знаменитата фраза: „Държавата — това съм аз!“ Води непрекъснати войни, разходите по които разоряват страната.