Свобода Бъчварова: Сборник "Земя за прицел" (от 1 до 5 та част)

Dindon (фр.) — пуяк — Б.р.

Demi-dindon (фр.) — полупуяк — Б.р.

полис (гр.) — град-държава в древния свят (Гърция, Рим, Финикия).

Та̀лес (ок. 624–547 пр.н.е.) — древногръцки философ от град Милет в Мала Азия. Първият исторически достоверен представител на древногръцката философия, създател на стихийно-материалистическата Милетска школа. Милетските философи били едновременно и естествоизпитатели. Милетците са направили първите открития в геометрията, географията, астрономията и математиката. Те разглеждат природата като материя, намираща се във вечно движение и развитие, но й приписват всеобща одухотвореност. Талес приема като първооснова на материята — водата.

Крас, Марк Люцилий (ок. 115–53 пр.н.е.) — древноримски политически и военен деец. Един от най-богатите хора в късната римска република. В 71 пр.н.е. е потушил въстанието на Спартак. Загива във война.

Катилина, Луций Сергий (ок. 108 — 62 пр.н.е.) — древноримски политически деец, разорен патриций, безуспешен кандидат за консул. Организира редица заговори, но е бил разобличен от Цицерон. Загива в битка срещу сенатските войски.

Лукул, Люций Лициний (последният век пр.н.е.) — даровит древноримски пълководец, воювал заедно с Помпей десетилетия срещу гръцкия цар Митридат. Прочут е с любовта си към лукса и смайващите пиршества. Той е въвел черешовото дърво в Европа. Прен. — името му служи за назоваване на някой, който е голям и изискан гурман.

Цицерон, Марк Тулий (106–43 пр.н.е.) — древноримски политически деец, оратор и писател, идеолог и защитник на републиканската демокрация. Бил адвокат. Избиран е и за консул. Голямото литературно наследство на Цицерон съдържа речи, риторически и философски съчинения, богата кореспонденция. От речите му са запазени 57, по-значителни от които са: „Против Верес“, „Срещу Катилина“, „Срещу Антоний“, Теоретически съчинения: „За оратора“, „Брут“ и др. Популяризира съчиненията на гръцките философи и политици. Гениален художник на словото, който е пишел и говорел на латински език. Бил убит по време на гражданската война между привържениците на Републиканската демокрация и тези на Диктатурата. Главата и ръката, с която пишел знаменитите си свободолюбиви речи, дълго стояли до Антоний на пиршеството в чест на победата на триумвирата на Антоний, Октавиан и Лепид — над републиканците.

— Тиберий, Тит Клавдий Нерон (42 пр.н.е.-37 от н.е.) — вторият древноримски император по ред. Успешно воюва срещу германските племена. Силно обогатява държавното съкровище. Последните си двадесет години установява пълно самовластие в управлението, опрян на преторианската гвардия. Прочут е с крайната си подозрителност и жестокост в запазването на безграничната си лична власт.

Веспасиан, Тит Флавий (9–79 от н.е.) — древноримски император, основател на Флавиевата династия. Произхожда от средните незнатни слоеве на Сабинската област в Италия. Кариерата си започва като военен трибун в Тракия. Стреми се да легализира самодържавието на принципатаи засилва романизацията сред населението на римските провинции. През неговото управление завършва Юдейската война. Отличен финансист.

тамплиери (лат.-фр.) — храмовници — членове на католическия духовно-рицарски орден „Тампл“, основан в Йерусалим (1119) за защита на „светите места“ и държавите на кръстоносците. След 1291 центърът му е преместен в Европа (от 1306 в Париж), където орденът се оформя като голяма банкерска къща с разклонения във всички католически страни. В 1307–12 е разтурен след кръвопролитни боеве.

Ломбардски банкери — произлизат от северната богата област на Италия — Ломбардия — през средните векове. Именно по това време във Франция започват да наричат ломбардци всички финансисти, обменители и лихвари.

гечинмек (араб.) — поминък, прехрана.

Devises (фр.) — валута — Б.р.

Веднага (фр.) — Б.р.

Думата е отпечатана с този правопис на хартията. — Бел.ел.коректор.

якобинци, якобинска (фр.) — революционери-демократи, членове на парижкия политически клуб по време на буржоазната френска революция, получил името си от помещението, което заели за клуба в парижкия манастир „Свети Яков“. Якобинците имат славата на най-смелите, безкомпромисни борци срещу монархията и феодалите. Начело на тяхната партия са Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жюст и др. На 2 юни 1793 г. установяват диктатура. Но не винаги са изразявали интересите на широките народни маси. Забраняват работническите съюзи и стачки, не позволяват да искат повишение на надниците си. На 9 термидор (27 юни) 1794 год. Якобинската диктатура е съборена от контрареволюцията на едрата буржоазия.